Български експерт:Международната общност трябва да се стреми да успокоява обстановката и да създава условия за мирно съвместно съжителство

Валентин Съйков е член на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата в София. Специално за КМГ, той изразява личното си мнение относно конфликта около Украйна, като прави и сериозна ретроспекция на причините за неговото възникване и ескалиране, и същевременно коментира позициите на отделни страни, както и негативното му влияние върху световната икономика и политика.

В. Г-н Съйков, кажете моля мнението си за напрежението около Украйна, което се наблюдава и се коментира в световен мащаб? Според Вас какво може да се очаква?

О. Напрежението около Украйна от ден на ден се засилва и вече се определя като най-голямата военно-политическа криза в Европа от края на Студената война досега. В тази криза Украйна е само повод и пресечна точка в конфликта на интереси, който има глобален характер. Няма съмнение, че текат скоростни промени в световния ред. Егоистичната политика на американската администрация, започнала при Обама, продължила при Тръмп и наследена от Байдън създаде и ще създава много проблеми на САЩ и техните съюзници. Започналата икономическа, политическа, пропагандна и всякаква друга война на два фронта – срещу Русия и срещу Китай доведе до промяна в разположението на силите. Русия и Китай все повече загърбват вековното си съперничество и установяват стратегически съюз срещу общия враг. Показателно в това отношение беше посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин за откриването на Олимпийските игри. Конкретните изявления и тонът на разговора му с председателя Си Дзинпин показаха, че двете страни изграждат стратегическо партньорство, с което трябва да се съобразяват техните противници както на Изток, така и на Запад. Част от това партньорство е позицията за мирно решаване на украинската криза.

В. Кажете ни моля, откога е началото на руско-украинския конфликт, къде са неговите „корени”?

О.. Приема се, че руско-украинският конфликт датира от 2014 година, когато „оранжевата революция“ доведе до насилствена смяна на властта в Украйна. Всъщност корените на проблема трябва да се търсят по-назад в историята. През годините е имало и други опити на украинска земя да се създаде държава, враждебна на Русия. Просто последният опит се оказа по-успешен от предишните. Рускоезичното население, което беше половината от цялото население на Украйна преди осем години, не можа да се примири с новия режим и това доведе до присъединяването на Крим към Русия и отделянето на Донецка и Луганска област.

В. Кажете ни повече за позициите на Русия, на Китай и на България, както и на водещите западно-европейски страни, в контекста на разрешаването на конфликта?

О. Позицията на Русия и на водещи западноевропейски страни като Франция и Германия е, че решението на конфликта в Украйна трябва да се търси на базата на Минските споразумения, изработени с участието на тези държави. Такава позиция се споделя и в България. Китай също подкрепя споразумението. Наскоро говорителят на Министерството на външните работи на Китай Уан Уънбин коментира ситуацията в Украйна и каза: Позицията на Китай по въпроса за Украйна е последователна и ясна. „За да разрешим въпроса, трябва да се върнем към първоначалната точка на „Новото Минско споразумение“, одобрено от Съвета за сигурност на ООН.“ Така Китай отново потвърждава своята воля за мирно разрешаване на този въпрос. „Всички страни трябва да настояват за цялостно уреждане на кризата в Украйна и свързаните с нея въпроси чрез диалог и преговори” подчертава още Уан Уънбън и призовава всички страни да се въздържат от засилване на напрежението в района.

От началото на конфликта не само мина доста време, но и се проля много кръв. Настъпиха икономически и политически промени както в пределите на територията, която сега се контролира от украинското правителство, така и в отцепилите се области. Там се сблъскват два от най-важните принципа на съвременното международно право – за ненарушимостта на границите на държавите и за правото на народите на самоопределение.

В. Към момента каква е ситуацията и към какво трябва да се стреми цялата международна общност?

О. Реалистичната цел, към която може да се стреми международната общност в момента, е успокояване на обстановката и мирно съвместно съжителство между двете общности по подобие на Кипър. Там уж временната демаркационна линия си стои вече петдесет години, но пряката заплаха от въоръжен сблъсък между Гърция и Турция отдавна се е разсеяла.

Големият залог за излизане от сегашната криза е дали САЩ и НАТО от една страна и Русия от друга ще успеят да постигнат договореност за осъвременяване на системата за колективна сигурност в Европа, наследена още от Хелзинкския процес от годините на Студената война. Тя трябва да разсее страховете на Русия от опасното приближаване на натовските въоръжени сили до границите и основните градове на Русия, както и да гарантира на източноевропейските страни-членки на НАТО и на Европейския съюз безпрепятствено развитие по избрания от тях път. Преговорите няма да са лесни, но алтернативата на войната не е алтернатива за никого.

В. Кажете ни и за българската позиция и реакции по ситуацията и какви мерки, според Вас, следва да бъдат предприети при различни ситуации в развитието на тази криза?

О. За България е особено болезнено, че конфронтацията между Запада и Русия все повече се превръща в доминанта на световната политика. Преди време президентът Румен Радев беше казал, че Русия не е враг на България. Очевидно Москва няма териториални аспирации към България. Още по-малко може да ни разглежда като заплаха в икономическо или военно отношение. Събитията от последните седмици потвърждават, че целта на Русия е да извади България от списъка на активните членове на НАТО и да я превърне в бяло поле на картата на конфронтацията. Военна заплаха спрямо нас може да има само в случай, че на българска територия бъдат разположени войски и съоръжения на съюзниците, които руската страна сметне за риск за своята сигурност.

Интересът на България е да се ползва максимално от системата на колективна отбрана на НАТО, като дава своя скромен принос към нея. В същото време този интерес диктува, че на българска територия в никакъв случай не трябва да се разполагат чужди войски и военна техника, които Русия може да сметне за заплаха за нейната сигурност.Отстояването на тази позиция изисква много дипломатичност и мъжество от страна на ръководството на държавата. В това отношение те имат един добър пример от историята. По време на Втората световна война Цар Борис Трети удържа на натиска на Хитлер и не изпраща български войници на Източния фронт. Той заплаща този отказ с живота си, ако е вярна тезата, че царят е бил отровен при посещението му в Германия.

Може да звучи на пръв поглед абсурдно, но България може да играе положителна роля в източната политика на алианса само, ако скъса с образа на троянски кон на Русия. Получавайки безусловното доверие на съюзниците си, България би могла да работи активно за намаляване на напрежението и дори да потърси някаква посредническа роля в преговорите на базата на експертизата, която все още е останала в определени звена от държавната администрация и неправителствения сектор. Образът на надежден член на алианса също би ни помогнал да откажем по-лесно разполагането на чужди военни сили на българска територия. Всякакви сигнали за колебание във външнополитическата ни ориентация засилват вероятността да бъдем „помолени“ да приемем чужди войски по начин, по който не можем да откажем.

Време е всички да разберат, че въпросът за промяна на външно-политическата ни ориентация няма място в дневния ред на страната ни. Ако направим аналогия с футбола, преминаванията на играчи от един отбор в друг стават по време на т.нар. трансферни прозорци. Не може един футболист през първото полувреме на мача да играе в единия отбор, а през второто – в другия. Такъв трансферен прозорец за България настъпи с разпадането на Организацията на Варшавския договор. Едно десетилетие беше необходимо на България да избере членството в Северноатлантическия алианс пред статута на неутрална държава в регион, разкъсван от противоречия и дори от граждански войни. Важното в случая е не да стоим „разкрачени” между двата лагера, а цялото ни общество да осъзнае, че ние не сме членове на НАТО заради удоволствието на управляващите във Вашингтон или Берлин, а за да отстояваме собствените си национални интереси. А преди да ги отстояваме трябва да ги формулираме ясно.

Открай време, а в съвременния свят - още повече, икономиката е сърцевината на националния интерес. Днешна България е изправена пред драматичната комбинация от демографска криза и „бетониране“ на последното място в Европейския съюз по основните икономически и социални показатели. Затова ускореното икономическо развитие на страната трябва да бъде изведено като жизненоважен интерес номер едно в стратегията.

Този интерес е особено застрашен от по-нататъшна ескалация на напрежението. Българската икономика е силно зависима от Русия, по-специално в областта на енергетиката. Затварянето на газовото кранче в Украйна ще има драматични последици за предприятията и за битовите потребители. Приказките за катарски втечнен газ, който американците щели да докарат в Европа, са четиво за наивници. Въпреки драстичния спад на износа ни, Русия остава също важен пазар за редица български производители.