Китай се справи успешно с бедността и непрекъснато търси нови форми за повишаване жизнения стандарт на хората

Китай се справи успешно с бедността и непрекъснато търси нови форми за повишаване жизнения стандарт на хората

Теодора Пенева е главен асистент към Българската академия на науките /БАН/, в секция „Международна икономика” към Института по проекти, свързани с Китай, и в секция „Макроикономика” по проекти в сферата на борбата с бедността. Завършила е Магистратура по икономика в Пекинския университет и е Бакалавър по Китайски (профил икономика) в Пекинския университет за езици и култури.

За КМГ тя коментира темата за начините и средствата, за различните видове програми и съвременните методи в КНР за справянето с бедността в страната.

В. Справянето с бедността е цел, към която Китай се е стремил непрестанно, години наред. Тази битка не беше никак лесна, но Китай успя да постигне победа, като наскоро президентът Си Дзинпин оповести, че 98,99-те милиона селско население, живеещо под линията на бедността, е изведено от това състояние. Бихте ли очертали някои основни насоки в начините, чрез които страната успя да постигне почти всички от поставените си цели в справянето с бедността?

О. През последните 9 години – от 2012 насам, Китай успя да изведе от линията на бедността близо 100 милиона бедни - това говори за близо10 милиона души на година, които вече живеят над линията на бедността. Това е резултат от дългогодишна целенасочена политика за намаляване на бедността в Китай, започнала преди 40 години. КНР има специално изградена администрация за борба с бедността, както и специални национални програми, които през годините са били регулирани, за да бъдат по-ефективни и устойчиви.

В. Кои са по-характерните моменти от периодите в борбата за справянето с бедността в КНР и какви са основните програми и дейности, чрез които страната успя да постигне тази висока цел?

O. Програмите обхващат пет основни периода, като първият е до 1993 г., вторият до 2000 г., третият до 2010 г., и следващата до 2020 г.. Тези програми са национални, но много важно е да се знае, че техните цели се изпълняват на регионално и местно ниво, с конкретни цели за всяка община и град. Целите са зададени на съответните кметове, като те отчитат своята дейност по години чрез няколко вида индикатори за обхват, дълбочина на бедността, бедност на 100 хил. население, бедност по възрастови групи, по сектори, и т.н. Тези индикатори показват дали са изпълнени целите за определения период, в контекста на всяка една отделна програма за справянето с бедността.

Четири са основните сфери, по които се работи едновременно в националната програма от 1993 г. осигуряваща минимални жизнени стандарти на населението: здравеопазване, образование, жилища и работа /заетост/. Ако в най-ранните програми фокусът е бил върху покритието на здравна осигуровка и компенсация за потребностите от здравни нужди където има недостиг, в подобряване на здравно-осигурителната система, то в следващите етапи фокусът преминава към образование, жилище, заетост.

Китай се преобрази коренно, много от жилищата бяха изградени от държавата, особено в селските по-бедни райони, като се изкупиха старите жилища, а разликата в цената до новото жилище, което вече е много по-модерно, в жилищни блокове и в по-големи сгради, бе поета от държавата, или под формата на кредит, или на грантове, или на работа, която трябва да се изпълни до определен период. Това беше подсигурено от държавата, или като част от бюджета, средно около 4-5% от ежегодните разходи на държавата се насочват за борба с бедността, или от специално създадени за целите фондове на местно ниво, в които участва и частен капитал.

В националната програма 8-7 от 1994г. разпределението на държавното финансиране по сектори е 30% за индустрията, 30% за селското стопанство и 35% за инфраструктура в бедните райони.

В сферата на заетостта държавата подпомага хората в по-бедните региони като им дава земя, семена, както и възможност да инвестират в селскостопански машини и оборудване, с които да обработват земята. В същото време държавата им подсигурява и пазар за продукцията и минимална изкупна цена. В Китай има добре изградена система от кооперативни съюзи, които изкупуват селскостопански продукти на фиксирани цени. Този регулиран пазар гарантира както заетостта на хората, така и продоволствената сигурност на страната в моменти на криза. Това е стратегически въпрос за Китай! Така се гарантира на хората по места, че могат да работят и да продават продукцията си.

В последния национален план за борба с бедността в Новия век от 2000-те, държавата насочи усилия към дигитализацията на продажбата на продукти, защото в Китай логистичната мрежа и електронната търговия са много добре развити. Образователните програми за възрастни са свързани основно с обучение предимно на дигитални умения за продажба на собствени стоки през електронните платформи за търговия. Това е и една от насоките за справянето с бедността: да се повиши образованието, като неговата цел е хората от отделните региони и общини да се научат по дигитален начин да продават собствената си продукция в градовете. Така се повишават и стандартите, защото хората вече могат да произвеждат стоки с по-добро качество и да ги продават на по-високи цени.

Китай действа успоредно във всяка една от сферите за борба с бедността, през образование, здравеопазване, заетост и жилища – това е един цялостен механизъм, който е заложен и всяка част от него е свързана с другите. Благосъстоянието на хората се гледа също се следи подробно с редица индикатори за различните възрастови групи, в местен, регионален и национален план.

Характерно е и друго: всяка една програма, системно, година след година, максимум за 5 години, се оценява като ефективност и резултатът от изпълнението й, в контекста на преодоляването на линията на бедност. Прави се оценка на вложените инвестиции в програмата и увеличението на брутния вътрешен продукт в дадено населено място, и възвращаемостта на инвестицията се оценява по отделните инструменти (отделно за вложени средства в индустрията, в селското стопанство и т.н.). Съществува постоянна обратна връзка за ефективността на изпълнението на програмите ежегодно, и на пет години, за да могат да се регулират отделните програми. Като всяка програма преди да стане национална е била тествана пилотно на ниво град. Например през 1993 г. Шанхай започва работа по програмата за минимален жизнен стандарт в аспекта медицинска подкрепа, и след успешни резултати на „пилотната фаза” се превръща в национална.

В. Как виждате перспективите на страната, свързана с постоянния стремеж за повишаване на жизнения стандарт на хората?

О. В Китай работата по повишаването на жизнения стандарт продължава постоянно. Непрекъснато се търсят нови форми на икономическия растеж, постоянно се инвестира в нови технологии, декарбонизация на икономиката, инфраструктурните проекти продължават, и икономиката е основното средство за справянето с бедността. В момента вече нещата продължават да се развиват в посоката на дигитализацията и електронната търговия. От 2021 г. всички фирми на фондовите борси в Китай са задължени в годишните си отчети да публикуват и приносите си за справяне с бедността и климатичните промени. Гражданската и корпоративната социална отговорност в населението вече са изградени, след дългогодишна насока от държавата, позволявайки натрупване на капитал и повишаване на доходите на населението, и възможности за инвестиции в модерна икономика.

Наистина имаме много какво да научим от Китай !