Кризисен психолог: След критично събитие проблемите са свързани с последиците, които то оказва върху всички сфери на живота

Разговор специално за Радио Китай с известния български кризисен психолог Десислава Георгиева за влиянието и последствията върху човешката психика на пандемията COVID-19, за начините за изграждане на системи за психо-социална подкрепа след критични събития, както и за създадената от нея програма „Полет над страха”, предназначена за хора, които изпитват страх от летене със самолет. Програмата може да се разработва съвместно с български и китайски туроператорски компании.

Десислава Георгиева е кризисен психолог, квалифициран за оказване на психо- социална подкрепа след критични събития на засегнати и техните близки. Създател на програмата „Полет над страха“ за справяне със страх от летене. От 2008 до момента e основател и координатор на Секция по кризисна интервенция към Дружеството на психолозите в България.

Въпрос: Г-жо Георгиева, според Вас как се отразяват последиците от коронавирусната криза върху психиката на хората – в краткосрочен и дълготраен аспект?

Отговор: Последиците от коронавирусната криза ще бъдат безспорно дълготрайни. След едно критично събитие проблемът не е в самото събитие, проблемът е в последиците, които то оказва върху много голяма част от сферите на нашия живот. Разбира се, кризата с коронавируса е критична ситуация, и то точно от този вид критични ситуации, които се наричат „черните лебеди”. Това са събития, които връхлитат съвсем неочаквано и оказват огромно въздействие върху големи групи хора, в случая, в целия свят. Дори, когато се чуха първите информации за този вирус, ние тук си мислехме, че е толкова далеч от нас, и че нас не ни засяга! Този тип събития са такива, които подминаваме и не им обръщаме достатъчно внимание. Сигналите са налице, но не ни подсказват, че ще настъпи такава криза. В миналото е имало такъв вид пандемии, но човечеството се е справяло. В този смисъл, когато корона-кризата дойде и в Европа, и в България, хората изживяха голям шок, защото не бяхме подготвени, нямахме опит и не знаехме как да организираме посланията към обществеността. В началото настъпи голям хаос и объркване. В психологията се знае добре, че когато се случи критична ситуация, това е равносилно на разбиването на досегашния начин на живот и предизвиква хаос. И почти всеки човек в такива моменти губи контрол, у хората се пораждат страхове, които ни карат да се чувстваме безпомощни и безсилни и да не знаем какво да направим. Много хора в такива моменти сравняват ситуацията с война. За съжаление обаче война, при която врагът е непредсказуем и невидим. В този смисъл, първоначалният, т.нар. краткосрочен ефект от всяка критична ситуация върху хората е шокът. Тук се включва страхът от неизвестното, липсата на перспектива, незнанието как да се противодейства, объркването – всичко това кара хората да „губят почва под краката си”. В такъв момент започват да действат различни стратегии, които ни подбуждат да посягаме към алкохол, или лекарства, също и към увеличаване на тютюнопушенето. Всички тези стратегии, свързани с употребата на психоактивните вещества ни успокояват за кратко, но те имат своя обратен ефект и могат да засилят тревожността. Освен това сме склонни в такива моменти да развиваме различни зависимости – не само към лекарствата и алкохола, но и към Интернет, например.

Много характерен момент е, че при критична ситуация, неминуемо се появяват и разпространяват различни „митове и легенди” - за изкуствено създаване на вируса, за различни модификации... Това е всъщност специфичен механизъм, чрез който се стремим да получим обяснение за вътрешните си тревоги и страхове.

В дългосрочен план, никой не очакваше, че това критично събитие ще продължи толкова време. В това отношение хората вече започнаха „да се изчерпват”, особено при въвеждането и отменянето на т.нар. „локдаун”. Заражда се недоверие у хората, особено при честата смяна на „отваряне” и „затваряне”. В обществото се разпространяват противоречиви мнения и мислене и това също води до още по-големи тревоги. Тук вече говорим и за икономическите последствия. Много хора остават без работа, без препитание и те започват да негодуват, да отричат дори съществуването на заразата....

Въпрос: Елементарни ограничителни противоепидемични мерки се въвеждат във всички страни – носене на предпазни маски, дисциплина и спазването на социална дистанция. Според Вас, в България спазват ли се противоепидемичните мерки и кои среди са „най-изпълнителни”, както и обратното? Какви са нагласите на обществото към въведените ограничителни мерки у нас, в сравнение с Китай?

Отговор: Няма точни научни проучвания по професионален или съсловен принцип кои хора как приемат противоепидемичните мерки. Но от преките ми наблюдения мога да направя извода, че тези, които са на „първа линия”, както и онези хора, които са имали пряк досег с болестта и са се сблъсквали с истинското лице на вируса, или са имали заболели или починали близки и приятели, те знаят последствията. И са загрижени за спазването на мерките. Хората, които засега нямат пряк досег и не са засегнати от вируса, не са толкова дисциплинирани в това отношение. Има и друга група – това са голяма част от преболедувалите, които се смятат за „безсмъртни” и също не носят предпазни маски или не спазват другите противоепидемични мерки.

В Китай положението е съвсем друго, според мен, там хората са дисциплинирани и спазват правилата, защото изискванията се поставят съвсем ясно и се търси отговорност. Ценностната система на Изтока и на Запада е доста различна. При нас наблягаме на „индивидуализма”, достигащ понякога до егоизъм. Разбира се, егоизмът в здравословна доза не е лош, но, когато се засягат интересите на други хора, става опасен. В Китай основата е обществеността. Китайците са дисциплинирани и спазват стриктно правилата. И така, виждаме как Китай успя да се справи с разпространението на коронавируса с ясни и точни правила и тяхното стриктно спазване! Така е устроено обществото в Китай, защото такава огромна маса от хора, многомилионното население, не би могло да се управлява по друг начин, освен чрез дисциплина и строгост на законите. И още нещо – китайският народ е сплотен, хората са единни и всички спазват правила и закони – а това е изключителен начин за справяне с пандемията! В ситуация на криза трябва да има някой, който да поеме отговорността и да дава ясни сигнали и насоки как точно да се действа и какво да се прави в отделните моменти.

Напоследък много се говори за „новото нормално”. Разбира се, няма да можем да се върнем напълно към старото, но това, което се случи с разпространението на коронавируса беше важен „урок”, който ни удари по екзистенциалното схващане, че можем да контролираме всичко и че сме господари на природата. Като кризисен психолог, аз много се надявам, че това ще ни научи да бъдем по-смирени и да полагаме повече грижи за природата!

И още един важен урок – ние, хората трябва да се научим да се адаптираме към новите условия на живот. Вирусите мутират, защото се адаптират към условията в природата и в живите организми, така и ние трябва да се научим да се адаптираме към новите условия на живот.

Въпрос: По въпроса за ваксините – каква е психологическата нагласа на българите, защо в началото на ваксинационната кампания повечето бяха против ваксините, но напоследък се засили интересът към ваксинирането? Къде се крие „тънкият” психологически момент?

Отговор: Що се отнася до ваксините, това наистина е единственото средство, чрез което може да се противодейства на вирусите, включително и на COVID-19.

Но и по този въпрос се появяват неясноти – пример за това е тази голяма дискусия в момента: да се ваксинираме ли, или да не се ваксинираме!? Липсва ни единното послание от страна на компетентните институции, които трябва да поемат отговорността и да отговарят ясно на въпросите на обществеността. Както казах и по-горе, у нас хората поставят личността в центъра на ценностната си система, индивидуализма, граничещ с егоизъм. Обратното е в Източната култура и традиции – там общността е в центъра на ценностната система на хората! И така е било от векове по целия свят, но в Източната култура това се е запазило. Ние тук даваме превес на инстинктите си. Това е психологически феномен, който е обясним от гледна точка на социалната психология. И в тази връзка, отново подчертавам, че наистина трябваше да има по-ясна и по-широка разяснителна кампания относно ваксините, въз основа на която хората да си вземат решението. Това не се случи. Хората започнаха да стават гневни. След това дойде и проблемът с липсата на някои видове ваксини, а в психологията се знае добре, че всичко забранено или трудно, започва да става интересно. Да не забравяме обаче, че нищо не е универсално. Всеки от нас си носи собственото светоусещане и личностна насоченост, които са важни за всяка отделна личност.

Въпрос: Кажете моля нещо повече за последствията от цялата тази ситуация върху емоционалното здраве на хората? Като кризисен психолог, как се справяте Вие и колегите Ви с този проблем?

Отговор: Много ни липсва някой, който да се погрижи за емоционалното здраве на хората. Ние, група авиационни кризисни психолози в България, създадохме специален екип. Тъй като сме авиационни психолози, първоначално идеята ни беше да се оказва помощ и подкрепа в областта на авиацията. Според нашите стандарти, когато се случи стресираща ситуация, трябва да има подготвени хора, които да й противодействат и да помогнат. Още преди две години, нашето Дружество предприе инициативата за организирането на специални курсове, по време на които колеги показваха начини, чрез които едно кризисно събитие може да се преодолее по-леко .

Миналата година, на 13 март, точно в деня, в който в България бе обявен първият „локдаун” по повод корона-кризата, сформирахме екипи и започнахме да оказваме помощ на всеки, който ни потърси и има нужда. Членове на Дружеството на психолозите, преподаватели и научни дейци в тази област, създадохме екип, който и към момента оказва помощ на всеки, който ни потърси, и то напълно безвъзмездно. Целта ни е да покажем на онези, които имат нужда, различните начини и форми за справяне с кризисната ситуация. В началото ни търсеха много хора, постепенно започнахме да наблюдаваме тенденция към индивидуалното намиране от всеки поотделно на свой собствен начин за справяне, на своя собствена мотивация.

Въпрос: Накрая, бихте ли ни разказали повече за програмата „Полет над страха”, по която работите в момента и чийто инициатор сте лично Вие?

Отговор: Да, като авиационен психолог, един от акцентите в работата ми е да се научат онези, които се страхуват от летене със самолет, да се справят с проблема. , „Полет над страха” е мотото на новата ни програма. Тя е насочена към онези, които изпитват страх от полети, независимо дали те са на кратки или на дълги разстояния. Програмата ни е информационна и представя различни начини за справяне с проблема. Основното е да се постигне баланс между паниката /страха/ и реалността. Засега имаме голям успех сред различни групи и слоеве от населението, защото има хора, на които им се налага да пътуват често със самолет, по различни поводи, но те изпитват ужас от това. Имаме намерение да разширим програмата си и за туристическите пътувания на по-далечни дестинации, включително и до Китай. Защото наистина много българи имат желание да посетят Китай, да се запознаят с древните цивилизации, култура и традиции на тази велика страна, но се страхуват от далечния полет. Смятам, че можем да допълним нашата програма и да разработим съвместни проекти в сътрудничество с български и китайски туристически и бизнес- компании в тази насока.