Общество на споделена съдба – една реална възможност

Разговор с Петър Герасимов – журналист, публицист и писател по повод навършване то на четири години от историческото слово на китайския президент Си Дзинпин по време на световния икономически форум в Давос-Швейцария, в което той лансира идеята си за „общност на споделена съдба за човечеството”.

Въпрос: Г-н Герасимов, преди четири години по време на световно-известния форум в Давос (Швейцария) президентът на КНР Си Дзинпин формулира стремежа на Китай за постигане на глобална общност на споделена съдба. Как резонира в света тази идея на Си Дзинпин?

Отговор: Наистина, преди време на международния форум в швейцарския курорт Давос – среща на влиятелни политически лидери, финансисти и културни дейци от цял свят, председателят Си лансира за първи път пред световната публика своята визия за общество на споделена съдба. В епохата на глобализма, на т. нар. „планетарно село“ където всички новини – добри и лоши – се разпространяват с мълниеносна бързина от електронните медии, точно както се споделят новостите през оградите на къщите в едно малко селище, където търговията и обменът на всякакви стоки не познава граници, време и разстояния, очевидно е настъпил – според Си Дзинпин – моментът за изграждане на едно „общество на споделена съдба“. В това общество постепенно разликите между Север и Юг,между богати и бедни, развити и развиващи се страни постепенно ще избледняват, за да се стигне в един бъдещ етап до една социална хармония, до изравняване на социалните пластове.

Въпрос: Възможно ли е това по принцип и в какви срокове би могло да се случи?

Отговор: Тази социо-политическа визия на председателя Си е много по-мащабна и иновативна от няколкото думи, с които е формулирана. Това означава, че феноменът „общност на споделена съдба“ не може да се осъществи в един кратък исторически период, че за неговата реализация са необходими огромни усилия на всички държави от петте континента. Нужна е добра воля, откритост и хуманност, грижа за по-слабия, за по-бедния и по-изостаналия. И все пак е възможно!

Въпрос: В тази връзка, бихте ли коментирали резултатите от действията на китайското правителство за справянето с бедността в страната, което беше и един от акцентите в новогодишното приветствие на президента Си Дзинпин?

Отговор: Победата на Китай в борбата с бедността може да се нарече епохална! Само за четири десетилетия, до края на миналата година, схватката с един от най-зловещите врагове на човека – недоимъка, бе спечелена от партията, правителството и народа на КНР. От лапите на бедността бяха измъкнати 800 милиона души, а т. нар. „средна класа“ в страната (хора със средно и високо задоволен бит) достигна 400 милиона. И това само за някакви си четири десетилетия....

Социализмът с китайски характеристика доказа на света своите безусловни социо- политически, стопански и хуманитарни предимства. А с непостижимия си успех в пандемията Covid-19, Китай потвърди на практика думите на председателя Си Дзинпин, че за партия и правителство в Китай човекът е най-висшата ценност!

В това отношение напълно реално изглежда изграждането на общество със споделена съдба в планетарен мащаб. Разбира се, времето за осъществяването зависи от добрата воля и искрения, честен стремеж на всички правителства и народи. А тази гигантска координация и социален градеж изискват време и търпение.

И тук социалистически Китай може да бъде примерът за това, как в рамките на една държава (дори и огромна като КНР) е възможно пълното преодоляване на бедността, издигане на средния икономически статус на обществото – все значими градивни елементи, които успешно могат да подпомогнат изграждането и на глобално общество със споделена, наистина добра и хармонична съдба.