Ще се превърне ли лечението с плазма в един от най-ефективните методи за борба с COVID-19

Разговор с д-р Александър Симидчиев, член на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет на Република България

Само преди няколко месеца в България за пръв път бе приложено на практика лечение на COVID-19 с преливане на плазма /антитела/. Бе извършено набиране на плазма от доброволци, преболедували коварния SARS-CoV-2 вирус, които вече са доказано здрави и са изработили антитела. Тези антитела са били прелети на няколко пациенти в тежко състояние. Ефектът е бил поразителен – няколко часа по-късно температурата им спада до нормални граници, те се чувстват значително по-добре и състоянието им започва бързо да се подобрява. Тези факти бяха изнесени пред медиите още в края на м.април т.г. от създадения в България Национален оперативен щаб за борба с коронавирусната инфекция, членовете на който са най-известните български лекари – специалисти по различни заболявания.

Д-р Александър Симидчиев, е един от основателите на неправителствено сдружение работещо активно в областта на изследване и доказване ролята на използването на плазмата и преливането на антитела от напълно оздравели пациенти към тежко болни. Какво представлява плазмата, откога е познато лечението с антитела, какви резултати са били отчетени, както и за най-новите научни изследвания по темата разказва специалистът-пулмолог д-р Александър Симидчиев специално за Радио Китай.

„Още в момента на възникването на болестта (в края на декември 2019 г.) нямаше нито един доказан терапевтичен подход и в тези условия в Китай, първата страна, където вирусът се появи, започна безпрецедентно изпитване на над 130 нови видове терапии и лекарства. Още на ранен етап се предположи, че най-ефективната противовирусна терапия вероятно ще бъде лечението с плазма от преболедували COVID-19, която съдържа висок титър на антитела срещу вируса”.

Какво представлява плазмата?

„Реконвалесцентна плазма, дарена от лица, които са се възстановили от COVID-19, е безклетъчният компонент на кръвта, който съдържа антитела, включително тези, които специално разпознават SARS-CoV-2 /причинителя на COVID-19/. Тези антитела, когато се преливат на пациенти, заразени с SARS-CoV-2 се смята, че имат антивирусен ефект, потискащ размножаването на вируси преди пациентите да са активирали своя собствен имунен отговор. Специфични за вируса антитела от оздравели лица често са първата налична терапия за нововъзникваща инфекциозна болест, междинен етап от лечението докато се разработват нови антивирусни средства и ваксини.”

Откога е познат такъв метод на лечение и при какви заболявания може да се използва?

Този метод на лечение за първи път се прилага през 1891 г. за лечение на дифтерия - използва се плазма на преболедували, която съдържа дифтериен антитоксин, припомня специалистът и обяснява, че по-късно, с широкото използване на ваксини, антибиотици и противовирусни лекарства приложението на реконвалесцентна плазма постепенно губи своето значение като масов терапевтичен подход. Но през последните години преживява своя ренесанс, защото именно тя се оказа много успешна при новите заболявания SARS, MERS, Ebola, ZIKA, HIV и случаите на тежък грип, които не можеха да бъдат овладени със стандартните методи на терапия.

Как се стигна до използването му?

В края на 2019 г. нов коронавирус (CoV) започна да причинява клинични прояви на тежък остър респираторен синдром (ТORS), подобни на Cov-1 (SARS-CoV-1) и близко-източния респираторен синдром (MERS) CoV (MERS-CoV). Този нов CoV е наречен SARS-CoV-2. Той се разпространи бързо по целия свят.

Медиците от различни части на света са изследвали различни лечебни средства и схеми, включително лопинавир / ритонавир, ремдезивир, хидроксихлорохин, хлорохин, ивермектин и азитромицин.

От началото на октомври 2020 г. обаче в световен мащаб болестта вече е причинила повече от 1 милион смъртни случая докладвани от Световната здравна организация.

За имунизиране се използват активна ваксинация и пасивна терапия с антитела на уязвими хора срещу инфекциозни агенти. Ваксинацията изисква иницииране на имунен отговор, който отнема време за да се развие. От друга страна, при терапия с пасивно преливане на антитела, антитела срещу определена болест се получават веднага и това е единственият начин за имунизиране на уязвими хора за кратко време.

Има ли вече сериозни научни публикации по темата?

Първата публикация за лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма е от 27 март 2020 г. на пет критично болни пациента с потвърдена болест и остра пневмония с респираторен дистрес, висок вирусен товар, които въпреки проведеното антивирусно лечение не се повлиява и които поради това са интубирани. Използвана е плазма с доказани нива антитела, приложени между 10 и 22 ден след началото на заболяването. При четирима от петимата пациенти температурата се нормализира в рамките на 3 дни след преливането на плазма. PCR пробата се негативизира до 12 ден, а респираторния дистрес бързо се овладява.

Кога плазмата е ефективна и как се изследва тя?

За да е ефективна една плазма, тя трябва да бъде богата на антитела. Затова е необходимо да се изследват количествено или полуколичествено нивата на антитела на всеки желаещ да дари плазма.

Реконвалесцентната плазма се изследва както стандартно се изследват всички кръвни продукти - за хепатит B и C, сифилис и СПИН. В някои страни от Европейския съюз плазмата се изследва допълнително за хепатит Е. Друга практика е използване на устройства за вирусно неутрализиране. Повечето съвременни апарати за получаване на дарителска плазма имат интегрирани филтри за премахване на левкоцитите с което се намалява допълнително и рискът от предаване на цитомегаловирус.

В каква насока продължават изследванията за използването на плазма?

Събират се все повече данни, че прилагането на реконвалесцентна плазма може да бъде ефективен метод за лечение и при COVID-19. В момента текат клинични проучвания, които изследват употребата на реконвалесцентна плазма при заразени с SARS-CoV-2 пациенти, а също оценяват подхода и с профилактична цел, за да се предотврати заразяване при особено високорискови хора, включително медицински персонал и възрастни хора със съпътстващи заболявания. Има обаче някои проблеми, които трябва да бъдат ясно решени за да оптимизират лечението с реконвалесцентна плазма, като установяване на ефикасността и безопасността на лечението, оптимален обем на преливане на реконвалесцентна плазма, брой на трансфузии, интервалът между трансфузиите, оптималният титър на неутрализиращи антитела, ефикасност на процесите на инактивация на патогени, оптимално време и интервали за дарение и др.

В тази връзка по време на настоящата пандемия се нуждаем от широкомащабни, проспективни, рандомизирани изследвания за лечение с реконвалесцентна плазма, тъй като няма лицензирани други терапевтични средства със сходна активност срещу SARS-COV-2. В резултат на клиничните проучвания, е важно лекарите да получат научно базиран протокол за този метод, който да бъде валидиран от съответното Министерство на здравеопазването. Цялата терапия на COVID-19 в момента е експериментална, но лекарите все пак имат нужда да бъдат защитени и спокойни, когато прилагат този конкретен нов метод, категоричен е д-р Александър Симидчиев.

Разговорът проведе Ивета Балевска