Пандемия и инфодемия и как фалшивите новини влияят при противодействието на COVID-19

„Китай бе една от малкото страни, където общественото здраве бе поставено като приоритет над индивидуалното в борбата с коронавируса, което е правилен подход”, смята известният български лекар - специалист пулмолог доктор Александър Симидчиев.

Специално за Радио Китай разговаряме с д-р Симидчиев по някои актуални въпроси свързани с физическото и психологическо противодействие в национален и международен мащаб на продължаващата пандемия от COVID 19, в навечерието на настъпващия есенно-зимен сезон.

Доктор Александър Симидчиев е известен български лекар-пулмолог, водещ специалист в областта на белодробните болести и дигиталната медицина. Член е на Медицинския Експертен Съвет за COVID 19 към Министерския съвет на Република България. Известен е с умерената и балансирана позиция по въпросите на пандемията в медийното пространство в България.

Въпрос: Д-р Симидчиев, в цял свят, включително и в България се разпространяват различни „фалшиви новини”, свързани с пандемията COVID-19. Какво е тяхното влияние върху хората и води ли това до опасност от влошаване на ситуацията?

А.С. Тази събота ще изнеса специална лекция по тази тема пред компютърни специалисти в София. Нарекъл съм я „Пандемия и Инфодемия”. Там отстоявам позицията, че инфодемията (прекаляването с „новини“ за вируса – особено със силен примес на фалшиви такива) силно влияе върху пандемията. Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските и водят до развиване на недоверие към авторитети и институции, като с това променят поведението на хората и засилват вероятността от разпространение на вируса. Например: групи от хора не вярват в съществуването на вируса, други считат, че е изкуствено създаден, антиваксърите устремно навлязоха в темата за профилактиката с ваксини, още дори преди да имаме работеща ваксина.

Въпрос: В момента наблюдаваме редуване на пикове и спадове в денонощния брой на заразените с COVID-19, все още е лято, но наближават есента и зимата – според Вас ще се повиши ли опасността от разрастване на епидемията?

А.С. Определено считам, че редуването на пикове и спадове по цял свят има много повече отношение към поведението на хората, отколкото от особеностите на вируса или околната среда. Опасността идва от несъобразяване на поведението с епидемичната реалност. През есента, хората започват да се събират повече на затворени пространства, което поставя под повишен риск от разпространение на респираторните вируси (не само SARS-CoV2), и ако не спазваме дистанция и не носим маски, когато не можем да спазим дистанцията, ще се получи разрастване на инфекциозния процес. От друга страна, ако се доверим на мерките дистанция и маски, можем да имаме необичайно лека есен и зима, защото същите тези мерки намаляват рисковете и от другите респираторни вирози (парагрип, грип, респираторно синцитиален вирус и др)

Въпрос: Как оценявате поведението на хората в периода на разпространението на вируса, и по-специално при носенето на маски - добра превантивна мярка ли е това?

А.С. За мен маските са много ефективно и ефикасно средство за обществена защита от респираторни вируси. Настоявам обаче, когато говоря за тях, да споделям, че те пазят другите, а не носещите ги. Индивидуално една маска защитава един човек, но същата тази маска носена от един човек, защитава всички други с които той се среща. Тоест, тя многократно повече защитава другите.

Въпрос: Виждаме, че в някои страни хората носят маски дори и на открити пространства, в други пък – изобщо не се спазват дори изискванията за носенето им в магазини и транспортни средства. Какво ще ни посъветвате?

А.С. Това което е станало устойчиво мое становище е: физическо дистанциране на открито. Ако това е невъзможно, или сме на закрито, правилното носене на маски. Не е нужно да се носят маски, когато сме на дистанция в парка, но е задължително в градския транспорт, в много посещавани магазини и в медицинските заведения.

Въпрос: Важен ли е индивидуалният имунитет на всеки отделен човек за начина на преболедуването на COVID-19, а може би и на другите грипни вируси?

А.С. Считам, че различията в боледуване между хората - от безсимптомното протичане при някои, до тежката цитокинова буря при други, се дължи изцяло на различното ангажиране на имунния отговор. Единствената променлива извън него, е интензивността на заразяване с вируси (т. нар. вирусен товар). Подозирам, че същото важи и за другите вируси, но с тях сме се срещали много по-често и по-отдавна, поради което реакцията на имунитета ни към тях е много по-балансирана.

Въпрос: Вие сте специалист в областта на пулмологията и дишането с изключително богат богат международен опит, високо оценен в много страни по света. Бихте ли ни казали как можем да подготвим имунитета си за есента и зимата, , когато се очаква разпространението и на други грипни щамове?

А.С. Не съм привърженик на някакви „екзотични” методи за подсилване на имунитета. Той е много сложна матрична система, с много „движещи“ се части. Ако има недостиг на важни компоненти, които можем да набавим като медикамент – добре, можем да го направим, но в общия случай, това което върши работа е живот без стрес, достатъчно движение и балансирано рационално хранене.

Въпрос: Предстои откриването на новата учебна година, много хора се завръшат от отпуск, животът продължава с по-бързи темпове, отколкото през лятото, какви според Вас са най-големите опасности и как бихме могли да предотвратим голяма част от тях?

А.С. Няма да кажа нищо повече от това, което споделих по-горе. Разумен подход към физическо дистанциране и носене на маски, в съчетание с протоколи за управление на рисковете в училище. Няма един единствен отговор на въпроса, защото всичко зависи от индивидуалните рискове за всеки отделен ученик. За учениците рисковете са свързани повече с разпространение на инфекцията а не с тежкото й боледуване.

Въпрос: Каква според Вас е ролята на обществената и международната здравна комуникация за преодоляване и намаляване на послеидствията от коронавируса, пък и за всички други вирусни инфекции?

А.С. Международна медицинска криза, изисква международен медицински отговор. За съжаление, в „международен“ план, политиката много силно се намесва и надвива медицината, а това не е в интерес на управлението на кризата. Трябва да има добра комуникация към населението под риск, свързана с разбирането защо трябва да се спазват определени мерки.

Въпрос: Как се справят здравните системи в повемчето държави по света с противодействието на COVID-19, в условията на вече „преуморените здравни системи” в повечето страни, включително и у нас?

А.С. Нямаме алтернатива освен да продължаваме докато не преодолеем кризата. Умората е факт, но тя трябва да се взема предвид и да се борим с наличните средства на комуникация и психология. Няма вариант да вдигнем ръце и да кажем „...уморихме се и вече няма да борим инфекцията”!

Въпрос: Говори се, че вече има и ще се развиват нови мутации на COVID-19, това е наистина много опасно. Какви превантивни мерки могат да се предприемат? Бихте ли дали някои конкретни примери за други страни, включително и Китай?

А.С. Мутирането е характерно за вирусите включително и за коронавирусите. Това е техния еволюционен механизъм за оцеляване, чрез адаптиране към гостоприемника. Вирус който бързо убива своя гостоприемник, често умира с него. За това считам, че мутациите ще бъдат в посока на намаляване на смъртността, при запазване или увеличаване на инфекциозността. Да, безспорно значимите мутации ще водят до нови вълни на инфектиране, защото нашият имунитет няма да е срещал мутиралия вирус, но еволюционната логика ще бута в посока на „мирно съвместно съществуване“ а не на „щамът Андромеда“!

Въпрос: Според Вас как Китай се справи с овладяването на пандемията и как оценявате мерките, които китайската страна предприе и продължава да предприема в тази насока?

А.С. Считам, че Китай бе една от малкото страни, където общественото здраве бе поставено като приоритет над индивидуалното, и вярвам, че колкото по-тежка е медицинската криза от инфекциозен характер, толкова повече общественото здраве трябва да е приоритетно. Разбира се, не може да не се отдаде дължимото и на факта, че Китай работеше в условия на пълна неизвестност, и с работата си даде много информация за всички последващи страни в които вирусът се разпространи.

Разговорът проведе Ивета Балевска

Секретар на КЧЖ в България