Трансатлантическите отношения отстрани изглеждат добри, но всъщност им липсва доверие

„С усилията на Джо Байдън темата за Китай влезе в дневния ред за обсъждане. Макар и неговите европейски партньори изглеждаше, че не са склонни да се съгласят с него, най-накрая те сложиха подписа си под съвместното изявление“, обобщи CNN във вчерашна статия за обиколката на американския президент в Европа.

В първата му визита на Стария континент след поемането на президентския пост Байдън се опита да създаде т. нар. „коалиция на държавите с еднаква ценностна система“, за да отправя конфронтации срещу Китай. Какъв бе отговорът на Европа?

Германският канцлер Ангела Меркел заяви по време на срещата на върха на Г-7, че Групата все пак се надява да си сътрудничи с Китай, особено в справянето с климатичните промени и биологичното разнообразие. Френският президент Еманюел Макрон посочи, че Г-7 не е „клуб с враждебно отношение към Китай“.

Въпреки че САЩ и Европа са съюзници, между тях съществуват различия по много въпроси. На външен вид трансатлантическите отношения изглеждат близки, но по същността си те отдавна са лишени от доверие. Стратегическата им насока е различна. САЩ се стремят да създадат „малка група“, която следва една и съща идеология, за да противостои на Китай в изграждането на инфраструктурата и технологичната конкуренция. Но това е в разрез със стратегическите насоки на ЕС и желанието му за сътрудничество с Китай.

Фактически след няколко срещи на върха Европа почувства, че Вашингтон не е променил политиката си „Америка над всичко“. Според коментар на британския всекидневник „Гардиън“ въпреки аплодисментите на някои хора към ключовото послание от администрацията на Байдън – „Америка се завръща“, „европейските лидери изглежда далеч не са убедени в това“.

Второ, основните интереси на САЩ и Европа са различни. Както казва авторът на книгата „Лицемерната суперсила“ Михаел Людерс, САЩ считат своите интереси за най-важни, но Европа също има свои. Френският вестник „Лез еко“ отбеляза наскоро, че Европа не трябва да подкрепя насочените срещу Китай действия, който миналата година вече надмина САЩ и стана най-големият търговски партньор на ЕС. Същевременно Пекин зае необходимото място в борбата с климатичните промени.

Освен това Европа вярва все по-малко на САЩ и в известна степен взе решение „да не ги слуша напълно“.

Байдън иска да включи Европа в групата, която ще възпрепятства китайското развитие, но важните европейски стратегии и интереси се противопоставят на това. Между САЩ и Европа, както и между самите европейски държави, няма единодушие относно политиката им спрямо Китай. Най-важното е, че на фона на многополярността в международните отношения, идеологическите пристрастия и формирането на малки групи противоречи на историческите тенденции. Дори и САЩ и Европа да претендират за „коалиция на държавите с еднаква ценностна система“, то това е само политическо шоу и ще остане на думи.