Каква международна шега е "принудителният труд"?

През последните дни някои чуждестранни медии разпространяват лъжи и фалшива информация, за да очернят Синдзян-уйгурския автономен район. В отговор на призивите на феновете си, израелският блогър Раз Галор бе на едноседмично посещение в Аксу, който е база за производството на памук в Синдзян, за да се запознае отблизо с работата и живота на местните хора.

Какво се вижда от неговите видеоклипове по отношение на т. нар. „принудителен труд“? Благодарение на превъзходните природни условия и достойни доходи, производителите на памук в Синдзян спонтанно са формирали модел на семеен бизнес. В готовност да работят „принудително“ са единствено големите машини и безпилотните летателни апарати.

Що се отнася до „трагичните условия на живот“, Раз Галор разговаря с три обикновени семейства съответно в село, предградията и град Аксу. Въпреки че живеят в различни условия и не са заети с едни и същи дейности, трите семейства говорят за големите промени през последните няколко десетилетия. Те обясняват, че доходите им се увеличават непрекъснато и животът им се подобрява с всяка изминала година.

Съществуват ли и т. нар. „идеологическите окови“ ? Във видеата си Галор разговаря с мъже, жени и деца. Мечтата на децата е „да учат в университет, да станат лекари и т.н.". Таксиметровите шофьори, куриерите и хората от различни професии работят усилено, планират по-добри перспективи за кариерата си... Тези обикновени хора имат свои мечти и се стремят към по-добър живот.

"Мирният живот е най-добрият отговор на демонизацията." Всеки жител на Синдзян вижда икономическото развитие, просперитета и стабилността, които им дават най-голяма увереност за щастлив живот.