Отношенията между САЩ и Китай ще останат „гореща зона”

2020-09-17 09:42:21

Специално за Радио Китай проф. д-р на философските науки, д-р по история, експерт по икономика и управление и специалист по Източна Азия проф. Нако Стефанов бе любезен да направи анализ и да изкаже мнение по редица аспекти от съвременното развитие на Китай, включително актуалните отношения между САЩ и КНР, както и да даде някои прогнози за тези отношения след изборите в САЩ.

„Несъмнено една от основните точки на конкуренция между двете съвременни супер-сили - САЩ и Китай - са високите технологии”, започва разговорът проф. Стефанов. „Главният въпрос е кой ще изпревари във формирането на съвременната високотехнологическа „парадигма” – т.нар. „Четвърта индустриална революция“, както Икономическият форум в Давос нарече още през 2018 г. тази парадигма.” Тук става дума за нанотехнологиите, биотехнологиите, изкуствения интелект, роботиката, новите източници на енергии, както и новите информационни технологии. Съревнованието в световен мащаб е именно кой ще бъде пръв?! И това е гигантска битка, която в САЩ нарекоха „Студената технологическа война” между САЩ и Китай”, казва експертът.

Професорът подчерта, че „В продължение на десетилетия САЩ имаха значителна преднина в редица области. Но днес ситуацията бързо се променя. Според официални източници, по-специално съгласно Световния индикатор за интелектуалната собственост, издаван от Световната организация по интелектуална собственост със седалище в Женева, Швейцария, нещата вече са съвсем различни от времето буквално преди броени години”. Този Световен индикатор е най-меродавнит справочника по редица показатели свързани с научно-техническия протрес, обяснява проф. Стефанов. Могат да се посочат редица примери:

- Заявките за патенти - ако се приемет тези по целия свят през 2017 год. за 100%, направените от Китай заявки са 43.6%, тези от САЩ – 19.2%, а от Япония – 10.1%.. В случая с т.нар. „полезни модели“ имама още по-драстична промяна в полза на КНР - първенството отново държи Китай с тотален превес - 95.8% от всичките полезни модели за 2017 год., след това е Германия – с 0.8% и трета е Русия – с 0.6%.

- Друг показател е търговската марка. Тук отново на първо място е Китай – 46.3% от признатите в света търговски марки за 2017 год., след това се нареждат САЩ с 5.0%, а на трето място е Япония – с 4.5%,

- При новите сортове растения, създадени през 2017 год. Китай е пак първи с 24.1% от всички нови сортове разработени в цял свят, Европейският съюз/ЕС/е втори с 18.5 и трети е САЩ с 8.4.

Разбира се, има и други важни показатели, но и горепосочените данни са достатъчно показателни – казва професор Нако Стефанов. След това той добавя и други примери: „Сред десетте водещи световни технологични корпорации, първите две места се заемат от китайски корпорации – „Huawei“ и “ZTE”, като седма е пак китайска корпорация – “BOE Technology group”.

На въпрос как би коментирал обвиненията на САЩ към Китай като основен виновник за разпространенията на Covid-19, професорът отбеляза, че е трудно да се направят детайлни коментари. Но, както всички ние виждаме – Китай съумя бързо и ефективно да се справи със заразата в Ухани и на други места в страната, а едновременно с това успя да реши и важни за страната въпроси, като бързото възстановяване на икономическия живот.”

Що се отнася до обвиненията, които отправят САЩ и Запада по отношение на КНР във връзка с Covid-19, професорът коментира, че в „в основата на тези обвинения е конкуренцията между Китай и САЩ, като последните са готови да включат в действие всичко, което те смятат, че ще може да запази досегашната им доминация“.

„Много важно е това, че Китай има много ясна стратегия за технологическо усъвършенстване на страната – Програмата 2025. В нея се съдържат 10 ключови сектори, които Китай възнамерява да развива, категоричен е проф. Нако Стефанов.

Сред тях са:

1.Новите информационни технологии,

2.Роботиката,

3.Авиационните и космически технологии. Така например Китай иска да излезе на глобалния пазар за широкофюзелажни граждански самолети, където досега доминираха американска корпорация като „Боинг“ и западноевропейската „Еърбъс“/Airbus/

4.Нови технологии в корабостроенето – засега Китай произвежда 47% от всички кораби в света, след него е Южна Корея с 26% и на трето място е Япония – с 19% , а само 2% се падат на всички страни-членки на ЕС. В тази класация САЩ дори липсват. Китай си е поставил целта да стане лидер във високотехнологичните разработки в корабостроенето.

5.Друг сектор в Програмата 2025 е високоскоростния ж.п. транспорт, като тук говорим също и за влакове на магнитни възглавница. Не бива да се забравя, че КНР има най-голямата мрежа за високоскоростни влакове в света. Като влакове на магнитни възглавници се движат засега само в Китай и Япония.

6.Енергоспестяващите технологии са друга значима област на високотехнологичното развитие на Китай.

7.Новите материали са много важна „мишена” в Програмата 2025;

8.Високотехнологичната медицинска апаратура е следващата област, в производството на която Китай също се стреми да се превърне в лидер,

9. Селскостопанското машиностроене е деветия приоритетен сектор, който има място в Програмата 2025.

10.На последно, но не и по важност място е оборудване за енергетиката.

Не може тук да не спомене, че още на 20 юли 2017 год. в КНР бе оповестен План за развитие на изкуствен интелект от следващо поколение, Китай си постави целта до 2030 г. да се превърне във водещ глобален лидер в тази насока, разказва Нако Стефанов.

Тук не бива да забравяме космическата стратегия на Китай. На 15 октомври 2003 год. първият китайски „тайконавт“ Ян Ливей лети в Космоса на борда на кораба „Шънджоу 5“. Две години по-късно през октомври 2005 г. с „Шънджоу 6“ са изпратени двама „тайконавти“. На 27 септември 2008 г. Джай Джънан става първият китаец излязъл в открития Космос. През 2007, 2013 и 2014 г. съответно Китай става третата страна с лунна орбитална автоматична междупланетна станция (АМС), с кацаща на Луната АМС, с луноход и връщаща се на окололунна орбита АМС. Още през 2011 г. Китай стартира първата си земна орбитална станция. През 2012 г. става четвъртата в света космическа държава проучила астероид, използвайки АМС. Същата година КНР изстрелва първия си пилотиран полет до националната орбитална станция. На 12.06.2012 г. „Шънджоу-9“ се скачва с космическия модул „Тянгун-1“. Екипажът е от 3 души, включително първата жена „тайконавт“ Лиу Ян. През 2018 г. Китай става световен лидер в космическите изстрелвания, произвеждайки 37 изстрелвания за година. Съвсем неотдавна КНР изпрати в космоса първия свой космически кораб за многократно използване, т.нар. „космическа совалка“.

„Ключовите стъпки на дългосрочната космическа стратегия на Китай включват следното: (1) Осъществяване на пилотирани мисии до Луната; (2) Изграждане на лунна база; (3) Безпилотна мисия до Марс; (4) Използване на пространството Земя-Луна за индустриално развитие, включително изграждане на спътникови соларни системи, базирани в космоса, които ще пращат енергия на Земята”, обяснява още професорът.

На въпрос за бъдещето на китайско-американските отношения след изборите в САЩ през ноември т.г. проф.Стефанов посочи, че много е трудно днес в пълната с хаос обстановка в САЩ да се прогнозира кой ще победи на тези избори. Но, каквито и да бъдат резултатите от тези избори в САЩ, може с високо степен на вероятност да се посочи, че отношенията между Китай и САЩ ще си останат една „гореща зона”, каза в заключение българският професор Нако Стефанов.

Ивета Балевска

Класация