Афганистан има нужда от китайска подкрепа за своето възстановяване

През последните седмици ситуацията в Афганистан претърпя огромни промени и някои експерти смятат, че тази възможност за китайския бизнес да окаже подкрепа на разорената от дългогодишна война страна в така необходимото ѝ възстановяване – от строителството на пътна инфраструктура до подкрепа за образованието и разрешаване на проблемите със заетостта.

Съвместни проекти между Китай и Афганистан също биха имали огромно значение в усилията за подобряване живота на афганистанските жители, които се надяват на икономическо възстановяване и развитие след изтеглянето на американците – цел, която за 20-те си години присъствие в страната САЩ така и не успяха да реализират.

През времето, в което американците бяха в Афганистан, те похарчиха там огромни средства – основно за отбрана, въоръжаване на местните сили за сигурност и осигуряване подкрепата на лоялисти. Цялостен напредък на страната към нейното реално демократизиране и развитие обаче така и не бе направен, корупцията сред верния на САЩ режим процъфтяваше, той така и не спечели широка подкрепа, а се случи точно обратното – настъпиха по-дълбоки разделения и масова бедност.

„Американското наследство в Афганистан е само някои международни концепции и по-добро образование за жените и децата в големите градове като Кабул. Животът и благосъстоянието на обикновените хора не се промениха с нищо, независимо от човешките жертви, които дадоха САЩ и съюзниците им и похарчените огромни средства“, смята Циен Фън, директор на отдела за проучвания в Института за национална стратегия към университета „Цинхуа“.

За изминалите 20 години 4 милиона афганистанци са били принудени да напуснат домовете си, а 2,7 милиона са потърсили спасение зад граница, според медийни публикации.

Ситуацията в страната е такава, че за разлика от американската и на някои други западни страни, китайска икономическа помощ там е много вероятно да бъде приветствана и насърчавана.

„Причините за това са комплексни, но главната е, че Китай винаги се е придържал към принципа на ненамеса във вътрешните работи на други държави и се стреми да провежда политика на мирно съвместно съществуване и добросъседство, да не говорим, че Пекин е единствената съседна на Афганистан страна, която не е създавала геополитически конфликти там“, посочва Ху Шъшън, директор на Института за южноазиатски изследвания към Китайските институти за съвременни международни изследвания. Между двете страни в момента няма сложни и чувствителни въпроси и това прави по-лесно за Китай „да се включи“ в бъдещия процес на икономическо възстановяване на Афганистан, казва той.

Пекин не е единствената страна, оказваща помощ на Кабул, в тази група е например и Индия, но според някои експерти „от всички съседи може би единствено Китай има необходимите способности и опит да помогне на Афганистан да преодолее бързо икономическите трудности, пред които е изправен“.

По БВП на глава от населението Афганистан в момента е на 213-то място, средната продължителност на живота 53,25 години и е най-ниската в света, а 14 милиона души са заплашени от масов глад, според информации в различни медии.

През януари 2002 г. Китай обеща в рамките на следващите пет години да предостави 150 милиона долара подкрепа на Афганистан, половината от които нисколихвени заеми, а другата половина безвъзмездна помощ. В допълнение, Пекин подпомогна Афганистан в изграждането на иригационен проект и язовир, болница, както и оказва материална подкрепа в различни направления, както и за обучението на кадри. През юли 2009 г. започна работа медната мина „Айнак“, чийто контрактор е китайска компания, макар впоследствие дейността ѝ да се наложи да бъде спряна, заради нестабилната ситуация в района. „Медната мина и нефтеното находище бяха договорени, но се оказа невъзможно да ги експлоатираме тъй като водата, електричеството и пътищата там не са гарантирани, поради регионалната нестабилност“, обяснява Лиу Дзун'и, главен секретар на Центъра за проучвания на сътрудничеството между Китай и Южна Азия към Шанхайския институт за международни изследвания.

Ако бъдат създадени благоприятни условия, това може да подобри в значителна степен търговията между двете държави, да създаде множество работни места и повиши стандарта на живот на хората, смятат хора от бранша. От 1 юли 2006 г. в сила са нулеви мита за вноса в Китай на 278 вида афганистански стоки. „Този преференциален статут трябва да продължи ако Пекин признае властта на талибаните. Надяваме се ситуацията в Афганистан да се стабилизира и това да отвори повече възможности за инициативата „Един пояс, един път“ там“, казва още Лиу Дзун'и.

По време на четвъртата си среща през юни в град Гуейян, външните министри на Китай, Афганистан и Пакистан постигнаха консенсус да работят за задълбочаване на сътрудничеството във висококачественото изграждане на „Един пояс, един път“, подкрепа за същественото разширяване на общите проекти в Афганистан и подобряване на свързаността между страните и в района на Южна Азия в цялост.

„Китай е надежден партньор за разорената от войната страна да изправи на крака икономиката си и може да помогне за тази цел чрез принципа на реципрочност“, смята Циен Фън, посочвайки също, че Пекин е акумулирал опит в работата с развиващи се страни, включително за икономическо съживяване. „Китай не се опитва да се превърне в хегемон. Ние изнасяме нашите икономически модели и практики, но не се месим във вътрешните работи на другите страни. И точно от това ще се нуждаят афганистанските талибани, когато се укрепят във властта“. добавя той.

„Като добър съсед и искрен приятел на Афганистан, Китай винаги се е придържал към политика на добросъседство с афганистанския народ. Това не се променяло в миналото, няма да се промени и в бъдеще“, посочи говорителят на Външно министерство Джао Лидзиен на пресконференция миналата седмица. По думите му, Пекин ще продължи да подкрепя мира и възстановяването на цялата страна и ще осигури подкрепа за нейното социално-икономическо възраждане според нуждите и възможностите си.