Обичаи и традиции за Празника на фенерите

Празникът на фенерите през 2021 г. се падна на 26 февруари. На този ден се ядат сладки топчета от лепкав ориз, които китайците наричат юенсяо, всички се наслаждават на фенерите и отгатват поставените в тях гатанки.

Празникът на фенерите се отбелязва на 15-ия ден от първия лунен месец.Той е първият важен празник след Китайската нова година, когато хората излизат навън и се наслаждават на красивите фенери, откъдето идва и името му. Традиционно ястие за този ден са юенсяо – топки от оризово брашно с различен пълнеж. Затова китайците го наричат Юенсяо. Той се счита за най-забавния сред всички китайски празници, когато цялото семейство се събира, за да се забавлява и полюбува на ярката луна.

Обичаи и традиции

С история от над 2000 години Празникът на фенерите е свързан с разнообразни обичаи и традиции, например украсата от фенери и пускането на фойерверки, отгатването на гатанки, различни представления и сладкишите юенсяо.

През династия Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.) в Китай процъфтявал будизмът. За да го популяризира сред населението, един от императорите заповядал на 15-ия ден от първия лунен месец да се запалят фенери в императорския двор в чест на Буда. През династиите Тан (618 г. – 907 г.), Сун (960 г.- 1279 г.), Мин (1368 г.- 1644 г.) и Цин (1644 г.- 1911 г.) тази традиция продължила да се спазва.

Днес в навечерието на празника домовете и магазините също се украсяват с червени фенери, а в парковете се поставят различни светещи фигури, които привличат безброй посетители.

Отгатването на гатанки

Започвайки от династия Сун (960 г. – 1279 г.) отгатването на гатанки се превръща в незаменима част от Празника на фенерите. В цветните фенери се поставят листчета хартия с различни питанки, на които посетителите трябва да намерят отговор. Ако някой го отгатне, може да поиска от организаторите да проверят дали е познал и да получи подарък. Това е любимо забавление на хората от всички възрасти и сфери на живота.

Танц с лъвове

Танцът с лъвове води началото си от периода на Трите царства (220 г. -280 г.). Той е вид традиционно изкуство и се изпълнява на всеки празник, включително и на фенерите. През дългата му история са се формирали две школи. В Северен Китай танцът се фокусира върху уменията, а в Южен обръща повече внимание на приликата със самите животни. В ролята на един лъв са двама актьора – единият управлява главата, а другият тялото. По време на танца лъвовете скачат и изпълняват трудни движения, а публиката се забавлява и удивлява на сложните акробатически умения на изпълнителите.

Според древните вярвания на китайците лъвът е символ на смелост и сила. Той защитава хората, а танцът е като молба за добър и щастлив живот.

Ходене на кокили

Ходенето на кокили е друго народно изкуство, което води началото си от периода Пролети и есени (770 г. пр. Хр. - 476 г. пр. Хр.). Изпълнителите правят някои изключително трудни движения, като влизат в ролята на различни герои, например монаси, клоуни и рибари. Те разказват комични истории, с които забавляват публиката.

Сладкиши юенсяо

Юенсяо са във формата на топчета, които се приготвят от брашно от лепкав ориз и различен пълнеж, например черен сусам, боб адзуки, хинап и дори рози. Те са неделима част от Празника на фенерите. В някои части на страната предпочита да ги варят, докато в други ги пържат или приготвят на пара. Кръглата форма на този традиционен сладкиш е символ на сплотеност, хармония и щастие. В нощта на празника членовете на семейството се събират, ядат от вкусните сладкиши и се любуват на пълната луна.

Девойката Дзъгу

Друг обичай за Празника на фенерите е приветстването на девойката Дзъгу. Тя се изработва от слама и плат, а хората отправят към нея утешителни думи, които са израз на добри чувства и състрадание към бедните.

Тъй като в миналото цветните фенери са били възможност за девойки и момци да се срещнат и общуват, Празникът на фенерите се определя и като китайския Ден на влюбените.