„Ориенталската Венеция“ – древния град Лидзян

Древният град Лидзян се намира в автономната околия на етноса наси със същото име в провинция Юннан, Югозападен Китай. Наричан e още „градът на голямата мастилница“ (Дайенджън) или „ориенталската Венеция“ заради бистрите води на реката, която тече през него. Лидзян има над 800 години история и е основан през XIII век, в края на династия Сун и началото на династия Юан. Той е единственият сред прочутите древни исторически и културни центрове в Китай, който няма стени. В продължение на няколко века Лидзян бил управляван от представители на местния род Му (木, дърво). Ако обаче този йероглиф се обгради от всички страни той става 困, което вече означава “затрупан” и, според преданието, за да не предизвикват съдбата жителите на Лидзян го оставили без стени.

Градът е разположен на платото Юнгуей, на повече от 2400 метра надморска височина. Още от древността той е бил прочуто търговско средище. В момента в него живеят представители на 12 национални малцинства, но най-много са наси. Голяма част от жителите на Лидзян предават през поколенията фамилни занаяти, като изработка на сребърни и бронзови предмети, кожарство, производство на типични за района тъкани и вино.

Разположените до планината и реката улици на Лидзян са постлани с червени плочи, благодарение на които през дъждовни сезони те не са кални, а през сухите няма прах. Тези улици са много красиви, вписвайки се хармонично в останалата част на града. Древният град дължи своята уникална атмосфера най-вече на водата, която го захранва с живот. Езерото Хейлунтан (Езерото на Черния дракон) е разделено на отделни потоци, за да може всяко семейство да има достъп до него. Над тези речни води преминават 354 моста, като на разстояние от километър са построени 93. Формите им са най-различни, а главните от тя са “Суоцуей”, “Дашъ” и “Уанциен”, построени през династиите Мин и Цин. Най-прочутият мост в Лидзян е “Дашъ” в центъра, на 100 метра източно от площад “Съфандзие”, който в миналото е бил търговското средище на града и важен пункт по Пътя на чая и конете – един от старите търговски канали на Югозападен Китай.

“Муфу” (Фамилното имение на рода Му) е друга забележителност на Лидзян. То е построено през управлението на династия Юан (XIII-XIV век), а от 1998 г. е превърнато в музей за историята и културата на града. В имението има 162 помещения, където се намират 11 плочи, разказващи за възхода и упадъка на рода Му.

Храмът “Фугуо” е бил посветен на предците на рода Му. В него се намира кулата “Уфънлоу” (Кулата на петте феникса), построена през 1601 г. Тя е висока 20 метра и е във формата на феникси, съчетаващи мотиви на наси, ханската и тибетска култури.

Кварталът “Байша”, който е бил политически, икономически и културен център на района Лидзян през династиите Юан и Мин, се намира на 8 километра северно от древния град. В него могат да се видят 558 стенописи с хански, тибетски и наси мотиви, представящи будистки, конфуциански и даоистки истории.

Кварталът “Шухъ” се намира 4 километра северозападно от Лидзян и е добре защитен важен пазар по Път на чая и конете. Река Цинлун (Зелен дракон) пресича този квартал по средата и го разделя на две, които се свързват с голям мост във формата на арка, строен през династия Мин.

Лидзян е типичен южнокитайски планински град, наричан често и “Суджоу на платото”. Къщите в него отразяват спецификата на архитектурните стилове на ханци, тибетци, бай, и и наси през различните векове и са важен източник за изследване на културата и строителството в древен Китай.