КИТАЙ И “КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВИДОВОТО МНОГООБРАЗИЕ”

中国国际广播电台
 

      През 1992 г. след събранието на ООН за околна среда и развитие, китайското правителство, изхождайки от собственото си положение започна сериозно и отговорно да изпълнява поетото пред съвещанието задължение, определи стратегията на държавна икономика с устойчиво развитие, като изцяло претвори тази идея в различните икономически планове. През 1994 г. Държавният съвет одобри публикуваната “План-програма на Китай през 21 век – Бяла книга за населението, околната среда и развитието на Китай през 21 век”, която изцяло въплъщава стратегията на държавата за устойчиво развитие. През 1996 г. Общокитайското събрание на народните представители прие “План за деветата петилетка на КНР и конспект на бъдещите цели за 2010 г.”, с което още повече доказа твърдата позиция на Китай да следва посоката на устойчиво развитие.

      Китайското правителство смята, че постепенното използване на естествените ресурси и добрата екологична обстановка са предпоставки за изпълнението на плана за устойчиво развитие; освен това, чрез опазване на видовото многообразие, спиране на водната и въздушната ерозия и опустяването, залесяването и подобряването на екологичната среда, предпазването и овладяването на разрушаването и замърсяването на околната среда, активното сътрудничество в опазването на екологията по цялата Земя, всичко това също спомага за ефективното прилагане на тази стратегия. В стратегиите, плановете и работата на всички департаменти на Централното правителство, както и в плановете за народната икономика и развитието на държавата на различните по степен правителства по места, всички те включват клаузи по опазването и постепенното използване на видовото многообразие.

      В периода на преход от традиционна планова икономика към пазарна, китайското правителство полага големи усилия за стимулиране на промяната на метода на икономически ръст на селското стопанство от екстензивен на  интензивен тип. Поради твърде бързото увеличение на населението и прекалената употреба на естествените ресурси околната среда е подложена на непрекъснато влошаване, ерозията и опустяването продължават, консумацията на биологичните ресурси също е прекалено бърза, всичко това сериозно ограничава развитието на държавната икономика, особено тежко е положението обедняването на районите с разрушена екологична среда. Китайското правителство обръща голямо внимание на плановете за селската икономика, насърчава интензивното производство, планове за екологично строителство като залесяване, садене на различни растителни видове, борба с ерозията и опустяването, разработва техники за екологично селско стопанство и др. Тези мерки успешно комбинират развитието на селското стопанство и опазването и постепенното използване на видовото многообразие.

      От дългите години на осъществяване на строителство на околната среда в цялата страна вече се извлече значителен практичен опит. Например, създаване на голямо мащабни горски пояси за спиране на вятъра, оазиси в пустинните райони; превръщане на планински склонове в земеделски площи с високо и устойчиво производство; развитие на опазващи почвите големи иригационни системи и малки водоеми; възвръщане на земеделски площи в горския фонд чрез залесяване, засаждане на тревисти видове и възстановяване на растителната покривка; засаждане на икономически и екологични гори, както и засаждане на смесени растителни видове; сухо земеделие, спестяващи вода напоителни системи, използване на новаторски технологии за производство; съчетаване на планини, води, полета, гори, пътища и комбинирано управление на малки водни басейни; залесяване на пустеещи планини; регулиране на деградацията, обедняването и губенето на соли на пасищата и др. Този опит и методи играят изключително важна роля за опазването на видовото многообразие.