От избухването на Опиумната война през 1840г. до провъзгласяването на Китайската народна република през 1949г., в развитието на китайската архитектура се наблюдават специфични черти, породени от симбиозата между източната и западната архитектурна традиция. По време на този период, сградите, построени според китайските архитектурни принципи все още заемат главно място, а в строителството, главно за търговски цели, като театри, ресторанти, универсални магазини и др., вече не се спазва традицията. Например в гр. Шанхай и Тиеанджин, дори се появяват построени напълно в западен стил консулства, чуждестранни банки, хотели, клубове и др.

    Откакто е провъзгласена Китайската народна република през 1949г., китайската архитектура навлезе в нов исторически период. Особено от 80-те години насам, тя става още по-открита към света и започва да развива в различни посоки.