中国国际广播电台
В центъра на китайската
архитектура стои китайската
култура, най-важната част от
която е културата на ханската
националност, която служи за
основа по време на целия
предълъг период на развитие. От
2-ри век преди нашата ера до
19-ти век е оформена закрита и
самостоятелна система, която се
характеризира с хармонията на
човек и природа. Древната
китайска архитектурна традиция е
с най-дълга история, има
най-завършена архитектурна
система в света и оказва
директно влияние върху стила на
японската, корейската и
виетнамската архитектура. А след
17-ти век, тя оказва своето
влияние и върху архитектурата в
Европа.
Съобразявайки се с различните
природни и географски условия,
древните китайци развиват своята
архитектура. На Север, хората се
предпазват от студа и снега с
дървени жилища и пещери, а в
южен Китай, бамбук и тръстика и
папури също се използват за
строителството на жилища, също
там се появява и дървено
строителство в стил Ганлан.
Развитието на древното китайско
строителство може да се раздели
на три етапа. От Шан – Джоу (17
в.пр.н.е. – 11в.пр.н.е. ) до Чин
– Хан (221 г. в.пр.н.е.- 8
г.н.е.), от Суй до Тан и от Мин
до Цин. По време на тези три
етапа са построени голямо
количество дворци, гробници,
градове, защитни обекти, обекти
за употреба на водната енергия и
др.
Обаче поради разрушения от
времето и войните, най-древните
постройки вече са изчезнали в
страната, а тези, които са
запазени до сега са повече от
династията Тан, т.е. след 7-ми
век на нашата ера.
|