Древно китайско строителство

中国国际广播电台

       В центъра на китайската архитектура стои китайската култура, най-важната част от която е културата на ханската националност, която служи за основа по време на целия предълъг период на развитие. От 2-ри век преди нашата ера до 19-ти век е оформена закрита и самостоятелна система, която се характеризира с хармонията на човек и природа. Древната китайска архитектурна традиция е с най-дълга история, има най-завършена архитектурна система в света и оказва директно влияние върху стила на японската, корейската и виетнамската архитектура. А след 17-ти век, тя оказва своето влияние и върху архитектурата в Европа.

  Съобразявайки се с различните природни и географски условия, древните китайци развиват своята архитектура. На Север, хората се предпазват от студа и снега с дървени жилища и пещери, а в южен Китай, бамбук и тръстика и папури също се използват за строителството на жилища, също там се появява и дървено строителство в стил Ганлан.

      

    Развитието на древното китайско строителство може да се раздели на три етапа. От Шан – Джоу (17 в.пр.н.е. – 11в.пр.н.е. ) до Чин – Хан (221 г. в.пр.н.е.- 8 г.н.е.), от Суй до Тан и от Мин до Цин. По време на тези три етапа са построени голямо количество дворци, гробници, градове, защитни обекти, обекти за употреба на водната енергия и др.

    Обаче поради разрушения от времето и войните, най-древните постройки вече са изчезнали в страната, а тези, които са запазени до сега са повече от династията Тан, т.е. след 7-ми век на нашата ера.