Националности с население по-малко от 100 хиляди

中国国际广播电台

      В Китай общо има 20 малцинства, които са с население по-малко от 100 хиляди. те са: националност Булан, Таджикска, Ачан, Пуми, Евенки, Ну, Джин, Джино, Дъан, Баоан, Русия, Югу, Узбекистанска, Мънба, Еленки, Дулон, Татарска, Хъджъ, Гаошан и Луоба.

 
    Националност Луоба

     Националност Луоба е малцинството с най-малкото население в Китай, което наброява около 3000 души. Те главно са разположени в югоизточната част на Тибетския автономен район. Хората от Луоба, живеещи в северната част на околия Мотуо, използват тибетски език, а другите използват своя език - Луоба, който се принадлежи на китайско-тибетската езикова система. Съществува разликата между диалектите на езика Луоба.

     Думата Луоба произхожда от тибетски език и означава “човек от юг”, това е името, което им е дадено от тибетците. Преди създаването на КНР през 1949 г. хората от Луоба пишат на дърво и си служат с възлова писменост, и нямат собствена писменост. Само малко хора от тях разбират тибетската писменост.

    След създаването на КНР хората от Луоба получават правото на равноправие между националностите и изграждат модерното производство с подкрепата на държавата и другите националности в страната. Хората от Луоба изповядват първобитната религия и считат, че всичко в този свят притежава душа.


    Националност Дулон

     Ноционалонст Дулон има население над 7400 души,   разположена е главно по долината на река Дулон, планина Гоншан, провинция Юнан. Те използват езика Дулон, който принадлежи към китайско-тибетската езикова система. Нямат собствена писменост. Хората от националност Дулон се прекланят пред природните сили и вярват в духа на материята. През династиите Мин и Цин, тази националност се нарича Циу и Чю.

    След установяването на КНР, по желанието на самата националност е прието името “Дулон”. В миналото производителната сила на националност Дулон е много ниска, те използват примитивни дървени и бамбукови инструменти за селското стопанство, събирането на плодове и рибовъдство. Народът на националност Дулон е трудолюбив и гостоприемлив . Те държат на обещанията си, скромни са и са готови да помагат на другите.
 

 

    Националност Джинуо

    Националност Джинуо има население повече от 20 хиляди, което живее главно в планина в Сишуанбана, провинция Юнан, югозападен Китай. Те използват езика Джино, но нямат своя писменост. Националност Джинуо вярва, че веществата са одухотворени и се прекланят пред прадедите си. Те сами се наричат Дзинуо. Няма запазени писмени свидетелства за произхода на тази националност. Народът от Джинуо се прекланя на великия китайски императорски военачалник Джугъ Лян. Според легенда, те са част от неговите войски и са преселници от Пуър, Моджиан, дори и по-далечни северни земи. След създаването на КНР, националност Джинуо направо влиза в социалистическото общество, изцяло преодолява изостаналото равнище на развитие и живот. В момента те имат свои кадри, лекари, бизнесмени и техници.
 


    Националност Еленки


      Националност Еленки има над 8000 души население и живее в планините Дасинанлин и Сиаосинанлин, на границата между автономния район Вътрешна Монголия и провинция Хейлунджиан. Те имат своя език--Еленски, принадлежащ към Алтайската езикова система. Те нямат своя писменост и използват писмеността на националност Хан. Еленки значи човек от планината. Името на националността се появява още в историческите анали на династия Цин. За дълго време хората от националност Еленки се занимават с лов, както и събиране на плодове и рибовъдството.

    Почти всички мъже от Еленки са изключително добри ездачи и умели стрелци. Те познават в съвършенство движенията и навиците на различните видове животни и имат богат опит в ловуването. През 40-години на 20-ия век Еленките още се намират в първобитното общество, уловът се разпределя по равно, дори старите, слабите, ранените и инвалидите получават повече.

    След установяването на Китайската народна република, Еленките влизат в социалистическото общество. Те преминават към отседнал начин на живот и се занимават с лов. Те стават защитници на горите и дивеча. Хората от Еленки могат сръчно да изработят от кора на бреза предмети, като дрехи, обувки, кутии, кошове, куфари, дори и лодки. Върху тях слагат красиви орнаменти. Тези предмети са много здрави и изкусно изработени. Хората от Евенки изповядат Шаманизъм, покланят се на природата и вярват, че всичко в този свят притежава душа.


 

    Татарска националност

      Татарската националност има около 5000 души население и живее в Синдзян-Уйгурския автономен район, главно в градовете Инин, Тачън, Урумчи и др. Хората от татарската националност използват татарски език, принадлежащ на Алтайската езикова система. Хората от татарската националност говорят и на казашки или уйгурски, с изключение на някои възрастни от националността, които говорят още само на татарски език.

    Татарската националност има своята писменост въз основа на арабската, поради тесните връзки с хората от казашката и уйгурската националност, писменостите на тези две националности се използват от татарската националност. Хората от татарската националност изповядват Исляма. Прадядовците на татарската националност са от “Дадан”, което е едно племе от Тюркския Хаганат от Северен Китай и  най-рано се появяват през династия Тан.

    През 13-тия век, когато монголците завоюват земите на запад, хората там ги наричат татари. От началото на 19-ия век немалко татари се преселват в Синдзян от Русия, след Втората световна война идват още една група татари и така се формира татарската националност в Китай. Татарите в селата главно се занимават със скотовъдство. А интелигенцията от татарите, особено занимаващи се с образованието, живее в градовете и дава значителен принос за образователното дело в Синдзян.