Езикът й принадлежи към китайско-тибетската езикова система и включва осем диалекта: северокитайски, У, Сян, Ган, Хакка, Миннан, Минбей и Кантонски. Съвременният китайски език е официалния държавен език. Китайското йероглифно писмо е едно от най-специфичните писмености в света, като в сегашните йероглифи са резултат от еволюцията на пиктографичната писменост. Писмеността на националност Хан има над 80 хиляди йероглифа, сред тях около 7000 са често използваните. Сега китайският език е един от международните езици.

    Хората от националност Хан главно консумират зърнените продукти, докато животинските продукти и зеленчуците са по-скоро допълващи менюто. През дългия период на развитие Ханците изработват хранителния си режим, т.е. три пъти хранене всеки ден.  Ориз и брашно са двата вида основна храна. Освен това се консумират и други зърнени продукти, като царевица, Гаолян (китайско просо), житни култури, картофи, батати също са съставна част от храната в различни райони, населявани от Хан. Има  даже  различни стилове в кулинарно отношение. Обикновено е така: на юг-сладко; на север-солено; на изток-люто; а на запад-кисело. В момента в Китай се определя 8 стила кухни, като например Сянска, Съчуанската кухня, Североизточна, Кантонска кухня и др.

    Вино и чай са основните две напитки на националност Хан. Китай е родината на чай, също така е и една от страните, които най-ранно усвояват техниката за правене на вино. Културата на виното и на чая има дълга история в Китай. Освен вино и чай, в някои други райони на страната също се правят напитки от плодове.

    Националност Джуан

     Националност Джуан има най-много население сред китайските малцинства и е главно разположена в Гуанси-Джуанския автономен район, южен Китай. Хората от националност Джуан има свой език, който принадлежи към китайско-тибетската езикова система. Националност Джуан произхожда от южен Китай и е с дълга история. Преди десетина хиляди години прадедите на националност Джуан са живеели в южен Китай. През 1958 година е създаден гуанси-Джуанския автономен район. Тази националност се занимава със селско стопанство, главните им зърнени култури са ориз и царевица.

    Хората от националност Джуан са известни с майсторското си изпълнение на песни, затова районите, където живеят, се наричат “море на песните”. Прекрасните атлази са традиционния занаят на националност Джуан. В древността те са се прекланяли пред природата и са изповядвали политеистичана религия. След династиите Тан и Сун будизмът и даозмът поотделно се разпространяват в районите на националност Джуан. В по-ново време християнството също влиза в тези райони, но има малко влияние.
 

    Националност Ман

     Националност Ман е разпръсната из цялата страна, а  най-много има в провинция Ляонин, Североизточен Китай. Хората от националност Ман използват свой собствен език Манджурски, който принадлежи на Алтайската езикова система. Благодарение на живота им заедно с националност Хан, манджурците са свикнали да използват китайски език. Само малко възрастни манджурци от далечните села могат да говорят на манджурски.

     Манджурците са изповядвали Шаманизъм. Националност Ман е националност с повече от 2000-годишната история. Те живеят в района на средното и долно течение на реките Хейлундзян и Усулидзян. През 12-тия век националност Ман, тогава наричаща се “Нюджън”, създава династия “Дзин”. През 1583 г. Нурхаци обединява различни племенни групи на Нюджън, създава военната система на “Осемте знамена” и националната писменост.

    През 1635 г. той определя името на националността като “Манджурия”. През 1636 г. Нурхаци се самопровъзгласява за император и променя девиза на империята на Цин. През 1644 г. манджурските войски превземат крепостта Шанхайгуан, а династия Цин става последната феодална империя с централизирана власт. След революцията Синхай през 1911 г. официално остава името манджурска националност. Мандужрците дават голям принос за обединението на Китай, разширяването на територията и развитието на икономиката и културата.   


    Националност Хуей 

    Националност Хуей главно е съсредоточена в автономния район Нинся, северозападен Китай, с над 9 милиона и 800 хиляди население. Тази националност населява и много други места на страната. Тя е китайското малцинство с най-широк териал на заселване. Благодарение на дългото съжителство с националност Хан, Хуей също използват китайски език. Някои хора от националност Хуей свободно разбират арабски и персийски език. Още през 7-мия век на н.е. арабските и персийските търговци идват в Китай и се заселват в Гуанджоу, Чуанджоу и други селища в югоизточен Китай. След няколкостотин годишно развитие те стават част от националност Хуей.

    Освен това, в началото на 13-тия век голям брой преселници от персийски и арабски произход, както и от други държави в Централна Азия, бягат в северозападен Китай заради войните и заживеят заедно с Хан, Уйгури и Монголци. С времето чрез встъпване в брак обща религия, постепенно се образува националността Хуей. Те изповядват Исляма и в селищата им винаги се издигат джамии. Те имат специфични битови и кулинарни обичаи. Икономическото и културно равнище на Националност Хуей е високо и тя играе важна роля в развитието на китайската държава.

    Националност Мяо

       Населението на националност Мяо е около 8 милиона и 940 хиляди. Те главно живеят в провинциите Гуейджоу, Юннан, Съчуан, Гуанси, Хунан, Хубей, Гуандун и др. Те имат свой собствен език Мяо, който принадлежи на китайско-тибетската езикова система. В миналото националност Мяо няма ообща писменост. През 1956 г. са създадени или преобразувани латинската транскрипция на 4 диалекта от националността, с което се образува общата писменост на Мяо.

    Националност Мяо е една от националностите в страната с дълга история. В историческите данни преди 4000 години има писмени материали за националността Мяо. Цию, който в древните приказки на страната се бори с императорите Хуанди и Йенди, е прародителят на националност Мяо. Хората от Мяо непрекъснато се преселват заради войните, глада, болестите, раждането на много деца, влошаването на обработваемата земя и др. и са разположени в различни ъгли на страната.

    Съществува голяма разлика между хората от Мяо в областта на диалекта, дрехите, украшенията за глава, обичаите и др. Хората от Мяо, разположени в различни места, имат свое название. Според разликата в дрехите, хората от Мяо се разделят на “Мяо с дълги поли”, “Мяо с къси поли”, “Мяо с дълги рога”, “Червени Мяо”, “Черни Мяо” и др. Хората от Мяо изповядват първобитната религия, според нея, всичко в този свят притежава душа. Народът от Мяо отглеждат главно ориз и царевица, също и икономически култури като тунгово дърво и рапица и скъпоценни лекарства като Тянчи, Тянма, Дуджун и др.

    Националност И

      Националност И има над 7 милиона и 700 хиляди население, което главно е разположено в провинциите Юннан, Съчуан, Гуейджоу и Гуанси. Хората от И използва собствен език И, принадлежащ на китайско-тибетската езикова система. Хората от И, които живеят заедно с хората от Хан или имат тесни връзки с тях, разбират китайски език.

    Националност И е едно малцинство в страната с немалко население, голямо разпространение и дълга история.

    Преди повече от 2000 години, етническите групи Ди и Чан от Север и племенните групи от Юг взаимно се асимилират и постепенно образуват новата националност - И. Дългогодишното запазване на робовладелческата система е една важна черта в историята на националност И.

    След създаването на КНР през 1949 г. се провежда демократическата реформа и постепенно се ликвидира останалата робовладелческа система в обществото на И. В миналото хората от И изповядва политеистична религия，а в началото на династия Цин е разпространен Даоизма. В края на 19-ия век Католицизмът и Протестантството са внесени в обществото на И, но имат малко последователи.

    Монголската националност

      Монголската националност населява главно в автономния район Вътрешна Монголия, Синджиан, Чинхай, Гансу, Хейлонджиан, Джилин, Лиаонин и други и е с повече от 5 милиона и 800 хиляди население. Използва монголски език. Името на националността произхожда от династия Тан, тогава то е обозначавало племе, дошло от източния бряг на река Ъргуна. После то се преселва на запад. Заради взимането на пленници, животни и имущество между различни тогавашните монголски племена непрекъснато стават войни.

    През 1206 Тиемуджън е избран за Хан на Монголия, с името Чингизхан. Той създава Монголската държава и оттогава в северен Китай за първи път се появява една силна, стабилна и непрекъснато развиваща се националност-Монголската. След това, Чингизхан обединява различните племена на Монголия и отново обединява Китай, като установява династията Юан. Повечето монголци изповядват ламаизма. Монголската националност дава голям принос в областта на политиката, военното дело, икономиката, науката, техниката, астрономията, културата, изкуството, медицината и много други сфери на страната.