Общо положение на китайската дипломатическа работа

От създаването на Китайската народна република през 1949г, в историята на китайската дипломация се отвори нова страница.

От 1949г до края на 50-те години на миналия век, Китай създава и развива приятелски отношения със СССР и други социалистически страни. След конференцията за Азия и Африка в Бандунг, Индонезия, през 1955г, някои азиатски и африкански държави установяват дипломатическите отношения с Китай. До 1969г броят на държавите, с които Китай е в дипломатически отношения, достига 25.

От втората половина на 50-те години до края на 60-те години на миналия век, Китай подписва договори за приятелство и споразуменията за сътрудничество в областта на икономиката и технологиите с Гвинея, Гана, Мали, Конго, Танзания и други страни; подкрепва Ангола, Гвинея-Басау, Мозамбик, Зимбабве, Намибия и други страни във войните им за независимост, както и подкрепя южноафриканския народ в борбата му срещу расизма. Разрешава граничните въпроси с Бирма, Непал, Монголия и Афганистан, и подписва договори с тях. С Палестина подписва споразумението за границата в района на Синджиан. Разрешава въпроса на двойно гражданство на китайските емигранти в Индонезия. До 1969г броят на страните, установили дипломатическите отношения с Китай, достига 50.

Важното събитие в китайската дипломатическа история е октомври, 1971г. С подкрепата на развиващите се страни, на 26-тата конференция на ООН се приема решение 2758. Всичките права на КНР в ООН са възстановени, и представителите на Гуоминдана - Националната партия, са изгонени от ООН. Тогава, Китай установяване дипломатически отношения с повечето западни страни. Това се смята за третия връх в установяването на дипломатически отношения.

От края на 70-те години до края на 80-те години на миналия век, се приемат идеите на Дън Сяопин в областта на дипломацията и Китай развива нормални отношения със САЩ, Япония и Западна Европа, подобрява отношенията с СССР, развива всестранно отношенията си с развиващите се страни, и подобрява и развива отношенията със съседните страни. За разрешаването на въпросите на Хонгонг и Макао, Китай преговаря с Великобритания и Португалия, и с тези две страни излиза със съвместно заявление съответно през декември 1984г и април 1987г. С това потвърждава, че правителството на КНР възстановява суверенитета на Хонгонг на 1-ви юли, 1997г и този на Макао на 20-и декември, 1999г.

От края на 90-те години на миналия век, третото централно ръководство на Китай, начело с Джиан Зъмин, наследява съзидателния дипломатическия дух на Дън Сяопин и мирната и независима дипломатическа политика. На основата на 5-те приципа на мирно съвместно съществуване, развива приятелските отношения с различните страни, за да стимулира създаването на новия ред на международната политика и икономика. Последователно възстановява дипломатическите отношения с Индонезия. Създава дипломатически отношения със Сингапур, Бруней и Република Корея. Нормализира отношенията с Виетнам и Монголия.

През 1996г, китайският председател Джиан Зъмин направи посещение в три страни в Южна Азия. След консултации, Китай и Индия, както и Китай и Пакистан започват конструктивно партньорство с поглед към 21-и век. Китай и Непал установяват добросъседски отношения от поколение на поколение. Китай стимулира активно добрите отношения със страните от Азия, Африка, Латинската Америка, Източна и Централна Европа. Отношенията с африканските страни на юг от Сахара се укрепват и засилват. Отношенията между Китай и страните на Латинска Америка се развиват непрекъснато. Броят на страните от Латинската Америка, установяващи дипломатически отношения с Китай, достигна 19. Някои страни, които още не са установили дипломатическите отношения с Китай, го обмислят.

Главният знак на влизането на човечеството в новия век е многополюсния модел на света и засилващата се глобализацията на икономиката. Китай е развиващата се страна с най-голямото население в света. Развитието на Китай е част от развитието на света, развитието на света се нуждае от Китай. Китай искрено се надява да засили сътрудничеството си с различните страни и райони на основата на 5-те принципа на мирно съвместно съществуване, за благото на общото развитие.