Още преди 3500 години през династия Шан в Китай вече се появява биенджун, който по това време се състои само от 3 части. По-късно, с времето, броят на камбаните в биенджун се увеличава непрекъснато. Древният биенджун се използва главно за дворцова музика, а по-малко сред народа. На него се изпълнява при война, дворцови аудиенции и религиозни церемонии.

  В древен Китай, биенджун е символ на висшата класа и само тя има право да го използва. В по-ново време, при разкопките на гробници на аристократи в провинциите Юнан, Шанси и Хубей са открити много древни биенджун. Сред тях, най-интересен е намереният в околия Суей, Хубей. Този биенджун е много изкусно изработен, диапазонът му е 5 октави. Освен това, върху него са изписани 2800 йероглифа относно музикалните знаци, откъдето могат да се видят много музикални термини. Това, от своя страна, показва високото ниво на китайската древна музика. Биенджун от тази гробница към момента е най-многобройният, най-големият и най-добре съхраненият от всички други открити до сега. С това той си спечелва прозвището на културно чудо. Биенджун има ясен и звънък глас, който може да изпълнява ритъма на песни и затова се нарича и “гъджун” – ‘песенни камбани’.

       През 1982 г., уханският завод за музикални инструменти и уханският завод за измервателна техника създават макет на биенджун по образец на намерения в гробницата в околия Суей. При изработката му са взети особеностите на сценичното изпълнение, както и особеностите на съвременната музика. В този макет има 24 камбани, като всяка може да издава 2 тона, и са наредени в 3 реда.

       Предложената мелодия "Чушан" е изпълнена на този макет и претворява тъжните чувства на известния древнокитайски поет Чю Юан.