中国国际广播电台
Цин е най-древният китайски
музикален инструмент, който се
отличава с простота и красива
изработка. Той има много дълга
история, която води началото си
още от матриархата, като се е
наричал и “шъ” – ‘камък’ или
“няоциу” – ‘пееща топка’. По
онова време, хората са се
занимавали главно с лов и
риболов, а като си почивали, са
удряли камъни един в друг,
маскирали са се като животни и
танцували. Тези камъни са и
основата на появилия се по-късно
ударен инструмент цин.
Цин
най-рано се използва за
забавления, а по-късно, както и
пиенджун, започва да се
употребява и при военни действия
и религиозни ритуали.
Според
различното си предназначение,
цин се дели на специален цин,
който се използва при
императорските ритуали за
преклонение пред Небето и Земята
и предците, а пиенцин, който
представлява няколко цин
наредени заедно и закачени на
специална поставка, за
изпълнения на дворцова музика.
Преди 2000 г. в епохата на
Воюващите царства, в района на
царство Чу се постига много
високо ниво на изпълнение на
биенцин.
През
август 1978 г. в околия Суей в
провинция Хубей, археолозите
откриват древна гробница,
датирана отпреди 2400 години. В
нея са намерени различни
музикални инструменти, като
биенджун, биенцин, струнния цин,
флейти, барабани и др., общо 120
броя артефакти. Измежду тях, има
32 цин, които са закачени на
бронзова поставка. Камъните са
нефрит и варовик и имат много
ясен звук. За съжаление,
повечето са напукани и счупени и
не могат да издават звук. През
1980 г. два музея – Хубейския и
Уханския разработват колективно
макет на цин, според намерения в
гробницата, на който може да се
свири.
През
1983 г. хубейският ансамбъл за
песни и танци също прави цин от
32 части. През 1984 г. в Суджоу
е направен цин от 18 части от
завода за народни инструменти и
фабрика за нефрит.
《Мелодия : "Чуска песен",
изпълнена на макет на цин
|