Според историческите записки, преди Средновековието, в Персия и древните арабски държави е бил разпространен вид струнно-ударен инструмент. През династия Мин (1368-1644 г.), със засилването на приятелските връзки между източна и западна Азия, този инструмент попада в Китай през Персия, като отначало е познат само в Кантон, но постепенно се разпространява из цялата Поднебесна. По-късно, са внесени някои промени в него и той се оформя като традиционен китайски народен инструмент, познат като янцин.

       Ян се прави главно от дърво, като резонансната и кутия е във формата на пеперуда. Поради това, някои наричат инструмента “худиецин”, букв ‘цин като пеперуда’. При изпълнение, цин се слага върху поставка и се свири с малко гъвкаво чукче от бамбук с двете ръце.

   Янцин има богат тембър, различни техники на свирене, като в ниската тоналност звучи елегично и дълбоко, в средната – чисто и прозрачно, във високата – ясно и звучно. Янцин е подходящ за изпълнение на бърз ритъм и съответно на леки и живи мелодии, предаващи радост и щастие.

       Янцин се разпространява в Китай от повече от 400 години. през това време са създадени много нови разновидности на янцин, включително и електрически, при който звукът се обработва чрез синхронизатор. Електрическият янцин може да свири самостоятелно или в съпровод и се приема много добре от китайците.

       С усилията на музикалните изпълнители, майстори и музиковеди в Китай, янцин се превърна в любим традиционен инструмент на китайците.

　[Мелодия]： "Пролета дойде надреката"