Дидзъ е направена от бамбуково стъбло, като вътре са махнати колелата му, а върху него има един отвор за свирене и 6 дупки. Въздухът влиза през отвор за свирене, вибрира вътре и така се получава звук.

       Дидзъ има над 7000 годишна история. преди 4000-5000 години той се е правил от кости, а по-късно и от бамбук. През І в.пр.н.е. през династия хан, дидзъ се нарича “хуанчуей” и има важна роля сред духовите и ударни инструменти от този период. През VІІ в. към нея се добавя още една специална дупка, което спомага за увеличаване на изразителността и. Това довежда и до по-голямото майсторство при изпълнението. Прз Х в. с развитието на драмата от Сун, дидзъ се използва за акомпанимент на някои видове арии, както и се превръща в неизменна част от ансамблите за народна и малцинствена музика.

       Дидзъ има много богата изразителност, като може да изразява тежки и дълбоки чувства, както и широки и просторни и красиви и радостни. С него може да се изпълнят и различни звуци от природата, като песни на птици и др.

  Има много разновидности на дидзъ, като се групират в две главни течения – северно и южно.

Южният дидзъ е с по-класически и изтънчен стил, като най-характерният представител на това течение е цюди. Цюди е с дълга и по-дебела тръба, мек и дълбок тембър и заоблен, ясен, протяжен и женствен звук. Той е разпространен на юг от Яндзъ.

Северното течение е с по-гурбоват стил, а най-главният му представител е банди. Банди е по-къс и тънък, с извисен и ясен тембър и е разпространен главно в северен Китай.

　[Мелодия]： "Пътешествието на Гу Су"