中国国际广播电台
Шън
е древен китайски музикален
инструмент. Това е първият
инструмент със свободно езиче и
неговата поява оказва голямо
влияние на развитието на
западната музика.
През
1978 г. в околия Суей в
провинция Хубей в Китай при
разкопки на древна гробница са
открити няколко шън на възраст
2400 години. Лъм дадения момент,
това са най-ранните шън, открити
в Китай.
Шън се
появява преди около 3000 години.
отначало, шън е много подобен на
пайсяо, няма езиче и кутия, а
представлява само няколко
няколко бамбукови тръби с
различен звук, свързани заедно.
По-късно, хората започват
постепенно да прибавят езичета и
кутия, като така шън се
разграничава от пайсяо.
Шън е
направен от тръстика, като
свирката е направена от дърво.
Десетината тръби са свързани
заедно във формата на конско
копито и са наредени върху
кутията. След династия Тан, шън
започва да се изработва от дърво,
а кутията – от мед, както и
езичето вече не е бамбуково, а
медно.
Тъй
като шън има много дълга история,
затова има разлики в изработката
му по места. След установяването
на КНР, музиковедите започват да
правят подобрения, като създават
нови разновидности, а и
разширяват диапазона му,
позволяват модулация и
изпълнения на по-живи мелодии.
Всичко това вдъхва нов живот на
шън.
Шън
има ясен и красив глас, чист и
прозрачен звук при високия, мек
и пълен звук при средния, дълбок
и плътен при ниския. Всички имат
силен глас. От всички
традиционни китайски духови
инструменти, само шън може да
свири хармония. При съчетаване с
други инструменти, дообогатява
звученето на оркестъра. При
големи оркестри се използват
заедно трите вида шън.
[Мелодия]:"Фениксът
е разперил криле"
|