Днешният сяо започва да се използва през династия Хан, но тогава е бил познат под друго име – “цянди”. Цянди е инструмент на народността Цян, обитаваща днешните Съчуан и Гансу. През І в.пр.н.е. цянди се разпространява до басейна на Хуанхъ, където се развива постепенно и има общо 6 дупки, което е и днешният сяо.

       Сяо има проста структура и по форма си прилича със свирката дидзъ. За направата му се използват обикновено определени сортове бамбук, като той е малко по-дълъг от дидзъ, за запушване на отвора служи коляното на бамбука. По ръба на отвора има оставена дупка за свирене; сяо има 5 дупки отпред и една отзад, а освен това отдолу има още 3-4 спомагателни дупки за доукрасяване на мелодията и увеличаване силата на звука.

       Тембърът на сяо е мек, изтънчен, с по-дълбоко звучене, ако е нискотонален или по-закръглен звук, при среднотоналния. Изпълнението на сяо е еднакво като на дидзъ, но не е толкова игрив и не може да изпълнява весели и забързани мелодии, а само протяжни и спокойни, особено такива, описващи красотата на природата или вътрешните чувства. Сяо има богата изразителност и може да изпълнява самостоятелни мелодии или в съчетание с други инструменти, както и да акомпанира някои видове опера.

       Има много видове сяо, според материала и района.

       Предложената мелодия е изпълнена на сяо от виолетов бамбук и е много спокойна, като описва кацането на жерави и кръженето им във въздуха.

[Мелодия: “На пясъчния бряг кацат жерави”]

　[Мелодия]： "На пясъчния бряг кацат жерави"