Структурата на хоугуан е много проста. Той е съставен от свирка, тръба и рупор. Свирката е направена от тръстика, като отворът е сравнително широк и двете пластинки вътре са сравнително дебели. Тръбата е направена от вид бамбук или друго специално дърво или пък пластмаса и метал, като най-добър е звукът при бамбуковите тръби. Тази тръба има 7 дупки, като в долната и част има тънка медена пластинка, която представлява рупора. Тя служи за увеличаване на силата на звука и за украса.

       Тембърът на хоугуан е подобен на обикновената свирка, като е в по-ниска тоналност, с по-плътен и нисък звук, с леко носов призвук. В ансамблите за народна музика хоугуан се съчетава с високотонално и среднотонално ерху, като така спомага за засилване на ниското и средното звучене на оркестъра.

　　 В ансамблите за традиционна музика се използват най-често хоугуан в ла и фа мажор, като този в ла е дълъг 53 см и вътрешният му диаметър е от 1 до 1.3 м, като може да свири само една октава; този във фа мажор е по-дълъг – около 85 см, с диаметър 1.4 до 1.7 см, със сравнително тесен диапазон, което не е много удобно. През 60-те години на ХХ в., китайските музиканти създават хоугуан с клапи и с 18-19 дупки, както и една допълнителна дупка. Неговите възможности вече са по-големи, а и диапазонът му се разширява до 2 и половина октави, с което той си завоюва правото на солови изпълнения. Освен това, започват и да се произвеждат хоугуан с различна височина на тоновете.

　　[Мелодия]： "Радостен дъжд в впролетния вятър"