Ако се сравни с други струнни инструменти, ниутуейцин се отличава по някои страни. Неговата музика се получава от търкане на палмово лико с палмово лико, затова звукът му е леко дрезгав, но тембърът му е подходящ за съчетаване с човешки глас. Той е типичен фолклорен инструмент. На него се свири като на цигулка. Изпълнителят го опира на лявото си рамо, с лявата ръка натиска струните, а с дясната дърпа лъка. Но неговият диапазон е много по-малък от този на цигулката.

       Ниутуейцин се изработва обикновено от сами изпълнител, затова има различия в материалите и големината. За повишаване на изразителността на инструмента, Дун непрекъснато правят някои промени. В крайна сметка се получава ниутуейцин с широка резонансна кутия, като отстрани се пробиват и дупчици, вътре също се добавят няколко пластини, а струните са заменени от копринени и стоманени. Освен това, някои музиканти му добавят и малка метална поставка, за да може да се задържи по-устойчиво инструмента. Така се облекчава натоварването на лявата ръка на изпълнителя и същевременно се увеличава майсторството му.

       Ниутуейцин заема важно място в бита и културата на националност Дун, като често се използва за акомпанимент на разказвачи. Той е неразривна част от живота на Дун. Обикновено всички младежи от Дун могат да свирят на ниутуейцин, като при всеки празник или в свободното си от полска работа време, те свирят и пеят и си ходят на гости. Казва се, че само да зазвучи някъде ниутуейцин и всички се събират по посока на звука и си прекарват много весело в песни и танци.

[Мелодия]： "Лунна светлина"