中国国际广播电台
Лейцин се
нарича и “лейху” и се появява
чак през 20-те години на ХХ в.
Лейцин
е изобретен от фолклориста Уан
Гую на основата на джуейху. Уан
Гую е от провинция Шандун. Той
произлиза от много бедно
семейство, като още като малък
ослепява поради вариола. Той
започва да се учи от майстор на
джуейху и благодарение на
таланта си и усърдното си учене,
той може да изпълнява на джуейху
народни песни и мелодии от
местната опера. В края на 20-те
Уан Гую прави смело
преобразуване на джуейху, като
удължава рамото, уголемява
кутията, а в тръбата слага кожа
с подходяща дебелина. Така, се
появява нов иснтрумент, който е
с по-силен глас от джуейху, с
по-широк диапазон, с по-красив
тембър. Официално той излиза
през 1953 г. под името “лейцин”.
Рамото,
върха и ключовете на лейцин са
изработени от твърдо дърво, като
върхът е с формата на лопата, по
ключовете има орнаменти. Тръбата
е по-къса и е изработена от
тънко дърво. Струните са
по-дълги от ерху, а лъкът е
по-широк. Освен това, лейцин се
разделя на голям и малък, като
големият е със стоманени струни
и е дълъг 110 см.; малкият – с
копринени струни, дълъг 90 см.
Настройката на инструмента
зависи от смия изпълнител, като
диапазонът на големия лейцин
може да достигне 3 и половина
октави, а на малкия една.
Както
и при другите струнни
инструменти, така и при
изпълнение на лейцин се сяда,
като инструментът се подпира на
лявото бедро, с лявата ръка се
натискат струните, а с дясната
се държи лък и се свири по двете
струни. Натискането на струните
и майсторството на изпълнение на
лейцин се отличават с някои
особености. Например, има
натискане с различна сила, която
варира непрекъснато, както и има
значение размаха на лъка. По
натискането на струните, лейцин
си прилича с ерху, само че тук
се използва главно показалеца и
безименния пръст.
Лейцин
има много богата изразителност,
широк диапазон, силен звук, мек
и заоблен тембър. Той може да
изпълнява соло или да се
съчетава с други инструменти,
както може и да имитира човешки
глас, арии от опера, гласове на
животни и птици и музиката на
много други струнни и даже
ударни инструменти.
[Мелодия]:
"Песента на Афанти"
|