Лейцин
中国国际广播电台

       Лейцин се нарича и “лейху” и се появява чак през 20-те години на ХХ в.

       Лейцин е изобретен от фолклориста Уан Гую на основата на джуейху. Уан Гую е от провинция Шандун. Той произлиза от много бедно семейство, като още като малък ослепява поради вариола. Той започва да се учи от майстор на джуейху и благодарение на таланта си и усърдното си учене, той може да изпълнява на джуейху народни песни и мелодии от местната опера. В края на 20-те Уан Гую прави смело преобразуване на джуейху, като удължава рамото, уголемява кутията, а в тръбата слага кожа с подходяща дебелина. Така, се появява нов иснтрумент, който е с по-силен глас от джуейху, с по-широк диапазон, с по-красив тембър. Официално той излиза през 1953 г. под името “лейцин”.

       Рамото, върха и ключовете на лейцин са изработени от твърдо дърво, като върхът е с формата на лопата, по ключовете има орнаменти. Тръбата е по-къса и е изработена от тънко дърво. Струните са по-дълги от ерху, а лъкът е по-широк. Освен това, лейцин се разделя на голям и малък, като големият е със стоманени струни и е дълъг 110 см.; малкият – с копринени струни, дълъг 90 см. Настройката на инструмента зависи от смия изпълнител, като диапазонът на големия лейцин може да достигне 3 и половина октави, а на малкия една.

       Както и при другите струнни инструменти, така и при изпълнение на лейцин се сяда, като инструментът се подпира на лявото бедро, с лявата ръка се натискат струните, а с дясната се държи лък и се свири по двете струни. Натискането на струните и майсторството на изпълнение на лейцин се отличават с някои особености. Например, има натискане с различна сила, която варира непрекъснато, както и има значение размаха на лъка. По натискането на струните, лейцин си прилича с ерху, само че тук се използва главно показалеца и безименния пръст.

       Лейцин има много богата изразителност, широк диапазон, силен звук, мек и заоблен тембър. Той може да изпълнява соло или да се съчетава с други инструменти, както може и да имитира човешки глас, арии от опера, гласове на животни и птици и музиката на много други струнни и даже ударни инструменти.

      
  [Мелодия] "Песента на Афанти"