中国国际广播电台
Матоуцин е струнен инструмент на
монголската националност в Китай.
Най-отгоре му има конска глава,
откъдето и идва името му (“матоу”
– ‘конска глава’ – б.пр.). Този
инструмент има дълга история,
тъй като още през ХІІІ в. той е
много разпространен сред
моголците. Той има различни
имена по места, както и се
отличава по структура, колорит и
начин на изпълнение. В западната
част на Вътрешна Монголия той е
наричан “Мулинхуур”, а в
източната част – “Хур”.
Резонансната кутия на матоуцин е
трапецовидна, а най-отгоре има
изображение на конска глава.
Това са основните особености на
този инструмент, както и
струните му, които са направени
от сплетени косми от конска
опашка, завързани в двата края с
копринени нишки. Свири се с лък,
пак направен от косми, и се
звукът е красив, дълбок, много
прочувствен, който няма подобен
сред другите китайски струнни
инструменти.
Най-ранният матоуцин е бил
изработван от самите музиканти,
затова не е бил с много силен
звук, което го правел подходящ
за изпълнение само вътре в
юртата. Китайските майстори на
музикални инструменти правят
някои подобрения, като
увеличават диапазона му, заменят
струните с найлонови, силата на
звука се увеличава, а и се
добавят 4 октави. Но в същото
време се запазва традиционното
му звучене, като звукът още се
доизчиства и става по-звънък.
Усъвършенстваният матоуцин е
подходящ вече за акомпаниране на
сценични изпълнения и на открито.
По него може да се свири с лък
или с перце. Днес, той е един от
основните монголски оригинални
инструменти.
Освен
това, се създават и голям и
среден матоуцин, които са
подобни донякъде на виолончелото
и виолата. Така, семейството на
матоуцин се увеличава с нови
членове във всички гами и
допълват фолклорните музикални
ансамбли. Заслужава се да се
отбележи, че новият матоуцин
запазва традиционния си външен
вид, като по него са нарисувани
монголски символи, които носят
духа на древността и са много
изящни и превръщат инструмента в
предмет на изкуството.
[Мелодия]：
"Четирите сезона"
|
