За да възродят този инструмент, още от 50-те години на миналия век, китайски музикални дейци започват да извършват проучвания на историческите материали и стенописите. Те успяха да пресъздадат няколко вида кунхоу, които са доста несъвършени, поради което не се разпространяват. В началото на 80-те се изработва още един вид кунхоу, който е със сравнително съвършена и правилна структура, със силен народностен характер. Това много помага за неговото разпространение.

       Древният кунхоу е бил лежащ или изправен. Новият кунхоу е възстановка на изправения кунхоу и прилича много на арфата, но разликата е, че кунхоу има два реда струни с по 36 струни всеки; всяка струна е хваната раздвоявайки се в Резонансната кутия. Формата на струните много прилича на птиче ято, затова новия кунхоу се нарича кунхоу “лястовица”.

       Кунхоу има много нежен и ясен колорит, с широк диапазон, богата изразителност, като може да се изпълняват старинни и модерни мелодии, както и музика за арфа. Тъй като двата реда струни са еднакви, то все едно има две арфи, което дава голямо удобство в изпълнението на бързи мелодии и широчина на гамата. Може да се свири с двете ръце едновременно и да се постига много красиво звучене – солово и в съчетание с други. Това не може да се наподоби от други инструменти. Освен това, кунхоу се различава от другите инструменти по начина на погалване и плъзгане по струните, както и вибриране на звука.

 
　[Мелодия]: "Бамбукът Сянфей"