Лиуцин

中国国际广播电台

      Лиуцинът е от групата на струните инструменти тип “пипа”. Той е изработен от топола (‘лиу’ на китайски – б.пр.), по форма прилича на листо на топола и затова е наречен лиуцин или лиуйецин, букв. ‘цин като листо на топола’. Неговата форма и структура са много сходни с тези на пипа. Най-ранните лиуцин са с много проста направа, със силен народностен стил и обикновените хора са го наричали умалително “народната пипа”. Лиуцин се разпространява дълго време сред народа на ровинциите Шандун, Анхуей и Дзянсу, като се използва за акомпанимент на местните оперно-театрални изпълнения.

       Лиуцинът си прилича с пипа не само по форма и структура, но и начинът на свирене с двата инструмента е еднакъв – с перце. При изпълнение с лиуцин, музикантът трябва да седи изправен, а инструментът се поставя диагонално пред гърдите; с лявата ръка се придържа лиуцин, като с пръстите се натискат струните, с дясната се хваща перцето между палеца и показалеца и се свири с него. Тази поза е много изящна.

       В края на 1958 г. Уан Хуейжан и майстори от цех за музикални инструменти заедно изработват първия лиуцин от ново поколение - с 3 струни. Триструнният лиуцин е на основата на изначалния двуструнен лиуцин, като деленията нарастват съответно от 7 на 24. Ако се сравни с пипа, то новият пиуцин е с по-широка гама, удобен за модулация, а звукът му от приглушен и дрезгав стана ясен и звънък. През 70-те Уан Хуейжан изработи лиуцин от второ поколение – с 4 струни. Този лиуцин, освен че също увеличава боря на деленията, основната разлика е че рамото започва да се прави от бамбук, а струните са вече метални. Тези промени подобряват много качествата на лиуцина и обогатяват изразителността му. Така се приключва 200-годишния период, в който лиуцинът е бил само инструмент за акомпанимент и започва да се използва самостоятелно.

       Днес, лиуцинът играе различна роля в музикалите изпълнения в Китай. В ансамблите за народна музика той се смята за инструмент със силен глас и уникален колорит и често изпълнява високите и силни партии. Тъй като не е лесно неговият глас да бъде заглушен от други струнни инструменти, той се използва понякога за солови партии. Освен това, той е подобен на западната мандолина и може да се съчетава с изпълнения на чуждестранна музика. 



  [Мелодия] "Памукът е цъфнал"