中国国际广播电台
Жъуафу е вид струнен
музикален инструмент, който е
много обичан от уйгурите,
таджиките и узбеките в Китай.
Той се появява около ХІV в., т.е.
вече има над 600-годишна история.
По онова време, племената,
населяващи Синдзян, осъществяват
оживени икономически и културни
контакти с останалата част на
страната и чужбина. На основата
на съществуващите изначално
местни музикални инструменти,
уйгурите заимстват предимствата
на чужди инструменти и създават
група от нови инструменти.
Най-представителният от тях е
жъуафу, който е разпространен и
до наши дни.
Жъуафу е изработен основно
от дърво и се отличава с особена
външна форма – има удължен гриф,
най-горната част е извита, а
резонаторното тяло е с форма на
полусфера.
Съществуват жъуафу с 3, 5,
6, 7, 8 и 9 струни, като
обикновено с най-външната струна
се свири основната мелодия, а
останалите служат за резонанс.
Жъуафу има звънък глас,
ясен, своеобразен и с голяма
изразителност звук. Той може да
свири соло или да се съчетава с
други инструменти; да се седи
или да се стои, като тялото е
изправено и рамената са равни.
Изпълнителят поставя жъуафу пред
гърдите си, като опира долната
му част в дясната извивка на
кръста, а с лявата си длан
придържа горната част, а с
пръстите на дясната докосва
струните и извлича красива
мелодия.
Съществуват жъуафу с
най-различна форма. Въпреки че
уйгурите, таджиките и узбеките
живеят заедно в автономния район
Синдзян, но техните жъуафу се
различават откъм форма и
изработка, както и по название.
При таджиките той се нарича
“жъбубу” и е изработен главно от
кайсия. Жъуафу на уйгурите има
много видове и се дели на нов,
пастирски и др. Хашънският
жъуафу е наречен така на
едноименния район, където е
много разпространен. Той има мек
звук, сравнително слаб глас и
нежен колорит. Жъуафу на
узбеките си прилича по форма с
този, но откъм глас и колорит
има определени разлики – гласът
му е по-силен, а колоритът –
ясен и дълбок.
[Мелодия]:Моят
жъуафу
|