Китайският театърНуо има дълга история, чиито корени са още в ритуалите, свързани с тотемите в първобитното общество. През династия Шан (1600-1046 г.пр.н.е.) се образува основна церемония за гонене на лошите сили и болести, което представлява танца Нуо. Развитието на този танц има голямо влияние върху формирането на местните опера и театър.

      Театърът Нуо също води началото си от този танц. Основната особеност е че участниците носят дървени маски на духове и така танцуват, като пресъздават легенди, свързани с божества.

      В североизточната част на китайската провинция Гуейджоу са намерени много запазени форми на театъра Нуо, като досега по места там се изнасят представления. В околия Дъдзян има над 60 сцени, специално за този театър, участниците в тях може да са над 100 души. Местният театър се отличава с древния си и прост характер, което е отражение на първобитните особености; същевременно той има богато съдържание.

      Маските в Гуейджоу се изработват обикновено от топола. В направата им се обръща внимание на предаването на черти от човешкия характер и те се разделят на няколко големи групи: справедливо божество, жестоко божество, маска на обикновен човек, смешник, кравешка глава. Справедливото божество е честно и добро, чрез маската се предава неговото величие, смелост, вълшебство; цветовете и са блестящи, очите могат да се въртят, устата е разтворена и се виждат зъбите, веждите са повдигнати нагоре. Изработката е по-обобщена и груба, но с характерен за местното изкуство стил и успява да постигне нужното внушение върху зрителя като божественост и красота.