中国国际广播电台
Директорът
на областта Нан
Ан Дубао има
красива дъщеря,
ко
,Кято
се казва Ду
Линян. Дубао
кани един много
добър
преподавател да
й преподава
класическа
литература.
Заедно с нея,
слугинята Чуен
Шян също учи, но
тя е още малка,
не може да седи
спокойно пред
бюрото и често
бяга навън да
играе.
Поради
строгите
изисквания
спрямо жените
във феодалното
общество в Китай,
женитбата на
момичета се
урежда изцяло от
родителите. Дори
преди да се
оженят, те нямат
възможност да се
запознаят с
бъдещите си
съпрузи. От
книгите Ду Линян
научава много
неща и както
другите млади
момичета, мечтае
за истинска
любов.
Настъпва
пролетта и
слугинята Чуен
Сян каза на Ду
Линян, че
домашният парк е
много красив. А
Ду Линян никога
не е ходила там,
защото тя трябва
да спазва
строгите
принципи, освен
четене, писане и
бродиране, не
може да излиза
да поиграе. След
нееднократни
подканяния на
Чуен Сян, Ду
Линян решава да
погледне
пролетния парк.
Природата в
парка е толкова
прекрасна,
дърветата
зеленееят,
птиците пеят, а
около езерото
цъфтят малки
диви цветенца.
Особено красиви
са цъфналите
божури,
пъстроцветни и
леко ароматни.
Ду Линян е
възхитена от
пролетните
картини пред
очите си.
Разглеждайки
красивия парк,
тя започва да
мисли: „Въпреки
красивата
пролет, всеки
ден мога да стоя
само в стаята да
чета и да
бродирам, както
пролетта, моята
младост изчезва.
Ако няма кой да
се наслаждава на
пролетната
красота, каква
полза има от
такъв прекрасен
сезон!”
Постепенно, Ду
Линян стана все
по-тъжна,
прибира се в
стаята си, легна
на леглото и се
заспива.
В
съня си, тя
отново се връща
в парка, при нея
идва едно младо
момче и говори с
нея. Той я обича,
защото е красива
и умна, обаче и
съжалява за
нейната съдба,
защото тя
пропуска
младостта си
само в стаята. Ду
Линян чувства,
че е влюбена в
него, защото
толкова добре
разбира
положението й...
В
този момент
майка на Ду
Линян идва и я
събужда. Ду
Линян много се
тъгува за съня
си и отново
отива в парка да
търси момчето.
Обаче, пейзажът
е същият, но
момчето го няма.
След като се
връща в къщи, тя
заболява
сериозно. Тя
непрекъснато си
припомня онази
красива пролет и
онзи прекрасен
сън. Едва става
от леглото, Ду
Линян нарисува
картина на своя
вид и моли
слугинята си
Чуен Шян да я
скрие в парка. Не
минава дълго
време, Ду Линян
умира, а преди
смъртта си тя
моли родителите
си да я погребат
в парка.
След
години,
семейството на
Ду Линян
премества на
друго място.
Един ден, едно
младо момче
минава през
парка и се
разболява по
неясна причина.
Той е принуден
да намери едно
място, за да си
почине там и да
оздравее. Той се
казва Лю Мънмей
и е същият,
когото сънува Ду
Линян.
Понякога
той се разхожда
из парка и вижда
картината на Ду
Линян. „Като че
ли съм я видил
някъде”, мисли
Лю Мънмей. Той
взима картината
и я закачва в
читалнята си.
Той все повече
гледа тази
картина, все
повече я обиква.
Дори понякога я
вика в сърцето,
като че ли е жива.
След
като умира,
душата на Ду
Линян не напуска
парка. Виждайки
обичта на Лю
Мънмей, тя
решава да му
каже, че са се
срещали в съня й,
но сега тя вече е
мъртва. Обаче, Лю
Мънмей не се
страхува от нея,
и настоява да
знае, как може да
я спаси и да
бъдат заедно.
Любовта между
тях спасява Ду
Линян. След като
отварят
гробницата,
тя се събужда и е
дори по-красива
от преди.
Безброй
хора от
древността и до
сега са трогнати
от романтичната
любов между Ду
Линян и Лю
Мънмей и не
могат да
забравят
момичето, което
умира от любов.
|