Според легендата, преди 280 г. от н.е., в Южен Китай имало една малка страна – У. Когато кралят черпел своите чиновници, той искал те да бъдат пияни. Един чиновник, на име Уейджао, не можел да пие много ракия. Затова, кралят му позволявал да пие чай, вместо ракия. Обичаят си остава и до династия Тан вече станал популярен сред обикновените жители. Има твърдение, че обичаят има връзка с Будизма. През династията Тан в къщите на богатите хора имало специална статия за пиене на чай.

    През 780 г. (династия Тан) експертът по чая Лу Йю обобщава опита в приготовлението и пиенето на чай, и написва първата книга в Китай, свързана с чая – “Знанията за чая”.

    В Китай чаят вече отдавна се е превърнал в специфично културно явление. Готвенето и пиенето на чай е вид изкуство. На различни места в страната има различни заведения за чай. Хората пият чай, ядат сладкиши и гледат литературни представления.

    В страната съществуват различни ритуали за пиене на чай. В различни райони се предпочитат различни сортове чай. По принцип, пекинците обичат да пият цветен чай, а жителите на Шанхай предпочитат зелен чай, хората от провинция Фудзиен харесват червен чай. На някои места хората слагат подправки в чая, като сол, джинджфил, пържен боб, сусам и др., затова пиенето на чай там също се нарича и ядене на чай.

    В Китай има различни начини за приготвяне на чай. В Пекин когато домакинята донесе чай, гостите трябва да стоят и да поемат чашата с две ръце. В провинции Гуандун и Гуанси, Южен Китай, когато домакинята донесе чай, гостите трябва леко да докоснат масата за три пъти, за благодарност. В някои райони, ако гостите искат повече чай, те трябва да оставят малко в чашата, а тогава домакинята ще я допълни до горе. А в обратния случай, те ще се разбере, че гостите не искат чай.