中国国际广播电台
Дунджи е един от 24-те сезона от
китайския лунен календар, а също
и традиционен празник на
китайците. Още в древността
епохата “Чунчю” (период на
Пролети и есени), съществува
сезона Дунджи.
На китайски “Джи” означава край.
Но “Дунджи” не значи
най-студеният ден през зимата.
Тук “Джи” представлява
положението на земното кълбо
спрямо слънцето. За хората,
живеещи в северното полукълбо,
Дунджи е най-късият ден на
годината. След това денят става
по-дълъг. Според историческите
данни по време на Дунджи,
императорът се наслаждава на
музиката, заедно със своите
чиновници за 5 дена. И
обикновените жители свирят на
музикални инструменти.
Императорът също кани експерти
да проверят точността на
календара. Известният Храм на
небето в Пекин е мястото, където
императорът провежда ритуал,
посветен на Небето през зимата.
В древен Китай на деня на Дунджи
има обичай за посрещане на
зимата. Сутрита хората стават
много рано, децата си обличат с
красиви дрехи, те си поздравяват
взаимно. Дунджи още се нарича “Дзияодзю”.
От този ден хората започват да
преброяват “Дзю” – девет. Всеки
девет дена е един “Дзю”. Първите
девет дена са “първи Дзю”.
Дунджи е първият ден на “първи
Дзю”. Вторите девет дена се
наричат “ер Дзю”. Общо има девет
Дзюа. След тези девет Дзюа
времето става топло.
|