Циен Джън е роден в източната китайска провинция Дзянсу в семейство на будистки последователи. През 708 г. 21-годишният Циен Джън е подстриган официално за монах в Чанан. През последващите 40 години, той разяснява будисткото учение, строи манастири, прави скулптури. Той е подстригал за монаси 40 000 души, като някои от тях са много прочути. С това той си спечелва уважение сред будистите и става известен майстор.

    През 743 г. идват двама японски монаси да го молят да отиде с тях в Япония. Той се съгласява на драго сърце и се приготвя да прекоси морето. С него трябва да идат и 21 монаха. Но правителството се противопоставя на това и пътуването му е осуетено.

    Вторият път, той купува кораб, който натоварва с будистки статуи и приспособления, лекарства, продоволствие и заедно с още общо 85 човека потеглят. Но малко след като се отделят от брега, ги застига силно вълнение и те са принудени да се върнат за да поправят кораба. След това тръгва за трети път, но се натъкват на подобни скали и пак се принуждава да се върне.

    Трите неуспеха в никакъв случай не прекършват волята на Циен Джън. През 744 г. той пак се стяга за път, но пак го спира правителствена забрана. През 748 г. той е на 61 г. пак се качва на кораб. Задухва тайфун, който отпраща кораба на южния китайски остров Хайнан. След няколко седмици, той пак е принуден да се върне в Янджоу. Този път загубите са много сериозни, двамата японски монаси почиват поради болест, а самият той ослепява поради преумора.

    След още 5 години, въпреки че е изцяло сляп и с отслабено здраве, 66-годишният Циен Джън тръгва пак за Япония. На 19.10.753 г. той отплава от Янджоу, а на 20.12.753 г. той стъпва на японския бряг, където е посрещнат от японските монаси. Скоро, японският двор нарежда строителството на храм, където Циен Джън е определен за настоятел. През 756 г. той е въздигнат в ранг на велики бонза, което не се е случвало преди. Той построява още един манастир, който и до сега съществува в Япония. През май 763 г. на 76-годишна възраст той почива в Япония.

    Циен Джън остава в Япония десет години и оказва голям принос за развитието на културата на страната, както и за културния обмен между Китай и Япония. Той живее по време на Златния век на китайската култура и довежда със себе си в Япония много добри майстори, художници и скулптори, както и художествени изделия. Усвояването на китайския стил от този период с местна специфика поражда направлението Тиенпин в японското изкуство. Неговото ядро е будистката култура, а най-големият принос на Циен Джън е именно в тази сфера. При строителството на будистки манастири се имитира архитектурата на танския манастир Джаоти. По отношение на будистките скулптури, по-рано, в Япония са се правели главно медни и дървени, а след Цине Джън настъпва голяма промяна и пак започва да се имитира стила от Тан. Едно от най-върховите постижения на стила Тиенпин са лакираните статуи. Такава статуя на Циен Джън е направена след смъртта му, тъй като именно той внася начина на правенето и.

    Циен Джън занася в Япония и китайската медицина и даже лично е лекувал японския император.  Въпреки че вече е бил сляп, той безгрешно определял диагнозата.

    Десет години поред всеки ден Циен Джън се труди неуморно, като се старае да отгледа цветята на китайско-японската дружба и след себе си оставя една незабравима страница в отношенията между двете страни. През 1973 г. тогавашният китайски премиер Дън Сяопин посещава танския храм в Япония и предава молбата да бъде разрешено статуята на Циен Джън да се върне в Китай. На 19.4.1980 г. статуята е изложена в Янджоу и е приветствана горещо от хората.