中国国际广播电台
В Китай има
известен роман, познат в цялата
страна. Това е “Пътешествие на
Запад”. В него се разказва за
премеждията на четирима будистки
ученици, които отиват на Запад
за да вземат будистките канони.
Те преживяват много трудности,
побеждават безброй зли духове и
чудовища, но най-накрая успешно
завършват пътешествието си.
Прототипът на един от тези герои
– Тан Сандзан, е известния
културен пратеник монахът Сюен
Дзан.
Сюен Дзан живее
през 600 г., по време на
династия Тан. От малък той се
отличава с голям ум, като хвърля
много сили в изучаването на
разпространеното по това време
будистко направление. На 11 г.
той вече може да декламира
сутри, на 13 г. влиза в манастир
в тогавашния важен културен
център – Луоян. По-късно той се
прочува навсякъде като будистки
майстор и изучава усърдно
будистката теория. На 18 г. той
вече има изградено име сред
будистките среди. Тъй като той
навлиза много дълбоко в три
канона от Индия, хората го
наричат “Майстора на трите
канона” ‘Сандзан фашъ’.
Докато е млад,
Сюен Дзан толкова се увлича по
будизма, че неговото състояние
граничи почти с побъркване. Той
решава, че тогавашните преводи
на будистки материали не са
много добри и за да навлезе още
по-дълбоко в материята, той
решава лично да иде в родината
на будизма – Индия и там да
търси оригиналите.
През 627 г.
тръгва от тогавашната столица
Чанан, днешен Сиан и започва
дългото си пътешествие. Неговата
цел е храма Налантуо, който е
най-висшия учебен будистки
център и който към този момент
вече имал почти 700-годишна
история, т.е. вече имал статута
на абсолютен авторитет в своята
област. Последователи на будизма
от цял свят се стичали в него.
Преди 1300
години все още нямало много
добри географски познания сред
народа, транспортните условия
били много слабо развити. Така
че едно пътешествие от Китай до
Индия е било сериозно изпитание.
Пътят преминавал през безлюдни
пустини, девствени гъсти гори, а
и високите заснежени планини в
югозападен Китай. Но Сюен Дзан
успява да преодолее всички тези
трудности и през лятото на 629
г. достига северните части на
Индия, откъдето слиза към
централните и там се прекланя
пред шестте будистки светини.
През 631 г. Сюен
Дзан влиза да учи в манастира
Налантуо. Той се учил усърдно в
течение на 5 години и прочел
всички будистки канони. След
това, за 6 години пътувал
навсякъде из Индия, като
навестил десетина много известни
будистки майстори. Неговите
знания вече надминали границата
на възможното и той станал един
от най-добрите в тази област. На
едно събрание в Индия, той бил
поканен да отговаря на въпроси,
като дал блестящи отговори и с
това неговата слава вече се
разнесла навсякъде.
През пролетта на
643 г. Сюен Дзан поел пътя към
вкъщи, като носел със себе си
много будистки произведения и
изображения. Тогавашният
китайски император Тайдзун
изпратил хора да го посрещнат.
Монахът отказал предложените му
постове и почести и се върнал в
манастира Сюенфу в Чанан. С
подкрепата на императора той
свиква много майстори, монаси и
учени и започват да превеждат
донесените материали. Работата
по превода продължила 19 години.
Самият Сюен Дзан
също участвал в превода. В
крайна сметка били преведени
общо 75 раздела, в 1330 свитъка,
които обхващат не само
най-значимите будистки
произведения от около
V
в., но и най-големият будистки
канон в 600 свитъка. Тъй като
Сюен Дзан бил много образован и
надарен човек, неговият превод
бил много гладък и красив.
Той се занимава
не само с превод, но и с писане.
Той създава основния свод, който
впоследствие е пренесен до
Япония и Корея.
Освен да твори
на будистки теми, Сюен Дзан
разказва и за своето
пътешествие, което е записано от
учениците му. Така за една
година е съставен сборника
“Записки за пътешествието на
танския монах в Западните земи”.
В него се описват всичките
страни, през които той е минал,
като се дават сведения за
историята, географията,
народите, производството и
климата, културата и политиката
им. И до днес тази книга е
скъпоценен материал за проучване
на историята на Афганистан,
Пакистан, Индия и другите страни
от региона. През ХІХ в. книгата
е преведена на френски,
английски, японски и др.
Съвременните археолози я
използват в проучванията си и
това им помага да получат много
добри постижения. Културното
влияние на Сюен Дзан е задминало
далеч неговата основна цел за
взимане на каноните и преките
резултати и той сега заема важно
място в културната история на
Китай и Изтока. Той не само е
бележит преводач и будистки
теоретик, но и знаменит древен
пътешественик. За 17 години той
изминава 25 000 км, посещава 110
страни. Подобни примери се
срещат рядко в световната
история. Неговото пътешествие
отдавна е признато за безсмъртен
подвиг.
Пътешествието и
делото на Сюен Дзан са източник
за вдъхновение на творци. Още от
династия Тан, тази история
започва да се миталогизира и
през Сун излиза романа “Разказ
за великия тански монах Тан
Сандзин, който взима будистките
канони”; през Мин се появява
романа “Пътешествие на Запад”. И
до днес, тази история е позната
на хората и все така събужда
интереса им.
|