През периода на Пролети и есени, в царство Чу живее известен музикант на име Ю Буоя. Той от малък се отличавал с изключителен ум, природни заложби, а в същото време много обичал музиката и станал ученик при известния по това време майстор на цин Чън Лиен.

    След като учил 3 години. Ю Буоя станал много умел свирач на цин и започнал сам да преподава. Но той често се натъжавал, защото още не можел да стигне най-високото равнище на изпълнение. Като  научил за притесненията му, неговият учител Чън Лиен му казал:”Аз вече ти предадох всичко, на което съм способен, а и ти се учиш много добре. Що се отнася до самото музикално чувство, до внушението, аз самият още не съм се научил. Моят учител Фан Дзъчун е велик музикант и има особено чувство към музиката. Той живее на един остров в Източно море, ще те заведа да се срещнеш с него и да останеш да се учиш.” Ю Буоя веднага се съгласил.

    Двамата приготвили достатъчно храна и се качили на кораб. Един ден, те стигнали до планината Фънлай в Източно море и Чън Лиен казал на Ю Буоя:”Изчакай ме първо тук, аз отивам да видя учителя и веднага се връщам.”След това, той отплавал. Минали много дни, но Лиен Чън не се връщал и Буоя много се натъжил. Той гледал голямото море, в което бушували вълни, гледал и към острова, който бил покрит със спокойни гори. Чували се само песните на птиците, които му звучали особено тъжно. Буоя се изпълнил с много силно чувство, погледнал небето и тежко въздъхнал и му дошло вдъхновение да засвири. Мелодията била изпълнена с много мъка. Именно от този момент, майсторството му започнало да се издига към големи висоти. Впоследствие се оказало, че Чън Лиен оставил нарочно ученика си на острова за да го накара да преоткрие чувството в изпълнението.

    Ю Буоя си живеел на самотния остров, като компания му правело само морето и горските птици. Така той преоткривал нови чувства в изпълненията си, което е много важно при сътворяването на нови мелодии. Впоследствие, той станал много бележит майстор на цин, но малко хора разбирали до край неговите мелодии.

    Веднъж, Ю Буоя се разхождал с лодка по река. Тя стигнала до една висока планина и изведнъж рукнал силен дъжд. Той спрял там за да се скрие от дъжда. Той слушал дъждовните капки, гледал набраздената повърхност на реката и се изпълнил с вдъхновение. Той засвирил въодушевено. По трептенето на струните на цина той разбрал, че някой го слуша. Това бил един дървар на име Джун Дзъци.

    Музикантът поканил дърваря да се качи на лодката, разменили си имената и го попитал:”Може ли да ти изсвиря една мелодия?” Джун Дзъци се съгласил с удоволствие. Буоя изсвирил мелодията “Високата планина”, а Дзъци се провикнал:”Колко красива и величествена планина!”; той изсвирил “Течаща вода”, а дърварят възкликнал:”Как се носи бурно тази река!”. Ю БУоя много се развълнувал и се възхитил:”На този свят само ти разбираш моя смисъл, ти наистина разбираш музиката!”И двамата се заклели във вечно приятелство.

    Двамата се уговорили да си идат на гости. Един ден, Буоя дошъл според уговорката при Дзъци, но се оказало за нещастие, че Дзъци вече бил починал поради болест. Приятелят му толкова се натъжил, че седнал на гроба му и започнал да свири тъжна мелодия. След това се изправил и строшил любимия си инструмент там. от тогава нататък, той никога повече не свирил на цин.