Владетелят Чуджуан
中国国际广播电台


     В Китай винаги се обръща голямо внимание на изработването на една издържана и справедлива държавна система, като хората вярват, че това има голямо значение за намаляване на престъпленията и да накара всеки индивид да се чувства спокоен. Изразът “Чуджуан чупи перата от шапките” се използва за пример, че ако разрешаваме нещата от живота с доброта, то накрая ще ни се отплати с добро.

    През VІІ в.пр.н.е. през периода на Пролетите и есените, в Китай има много княжества. Владетелят на царство Чу е Чуджуан, който е един мъдър и решителен човек. Под неговото управление, царството се превръща от малко княжество в силна държава.

    Веднъж, владетелят поканил на пиршество всичките си чиновници. На пира присъствали и неговите жени и наложници, всички пиели и се веселели, пеели и танцували. Пиршеството продължило чак до вечерта, вече се стъмнило, но гостите ставали все по-весели и весели и не искали да си ходят. Затова, Чуджуан заповядал да запалят в залата свещи и пирът да продължи. Той седял на трона си и загледал гостите си, които под светлината на свещите продължавали да пият и да се смеят, като сенките им плували. Той заповядал на своите две най-любими наложници да сипват вино  на всички сановници.

    Изведнъж, духал вятър, всички свещи угаснали и цялата зала потънала в мрак. Едната от двете наложници усетила, как някой хваща ръката и и започва да я милва. Тя много се разгневила и счупила перото от шапката на този човек, след което бързо се върнала до владетеля и тихичко му казала:”Току-що някой ме хвана, но аз счупих перото на шапката му; след малко, като запалят свещите, вижте, кой няма перо и го накажете.”За изненада, владетелят силно казал:”Недейте да палите свещите, нека да пием в тъмното, толкова е интересно.” Всички продължили да пият. След малко, Чуджуан попитал:”Днес поканих всички да пият, доволни ли сте?” Присъстващите отвърнали в един глас:”Благодарим Ви, владетелю, ние сме много радостни!” “Така ли е наистина? Ама ако не си счупите перата от шапките, няма да знам, че сте достатъчно напили се!” Гостите веднага свалили шапките си и започнали да чупят перата. Чак тогава владетелят заповядал да запалят свещите. Като се погледнали един друг, видели, че нямало една цяла шапка и всичките били много смешни, та гостите се разсмели от душа и продължили да вдигат наздравици. Чак призори те започнали да се разотиват.

    Наложницата се върнала в двореца силно разгневена, че владетелят нарочно не е наказал обидилия я. Според закона по това време, за подобно престъпление се налагало смъртно наказание. Тя се обърнала към владетеля:”Ако така оставяте придворните ненаказани, после те ще се осмелят да правят още по-големи престъпления.” Владетелят се разсмял в отговор:”Аз поканих тези хора да пият и целта ми е да ги накарам да се чувстват добре. Често се случва хората да загубят мяра като се напият. Ако аз започна да наказвам хората си за такова дребно прегрешение, не само ще разваля цялата атмосфера на пиршеството, ами и ще унижа този човек, което в никакъв случай не влиза в идеята ми да ги поканя в двореца ми на пир.”

    По-късно, Чуджуан нападнал царство Джън. Неговият генерал бил много способен и хитър стратег, които успял да вдъхне голяма смелост у войниците си. Армията на Чу стигнала чак до столицата на Джън и чак след това се прибрала. Това дало допълнителна слава на Чуджуан. Този генерал всъщност бил човекът, който хванал ръката на наложницата и, за да се отблагодари за милосърдието на владетеля, той започнал да му служи вярно и с всички сили.

    Това пиршество, на което Чуджуан заповядва на всички да си счупят перата от шапките за да спаси живота на виден сановник, остава в китайската история като “Пиршеството на чупене на пера” и ражда израза “Чуджуан чупи перата от шапките”. С него се описват хора, които имат широка душа.