През VІІ в.пр.н.е. през периода на Пролети и есени има двама известни политици - Гуан Джун и Бао Шуя, които са добри приятели. Гуан Джун бил беден, а Бао Шуя – богат, но те си имали голямо доверие и се арзбирали много добре. Те решили да правят съвместен бизнес, като Гуан Джун участвал с малко пари, но при деленето на печалбата взел много пари. Бао Шуя не протестирал, защото знаел, че приятелят и семейството му живеят бедно и даже попитал:”Ще ти стигнат ли тези пари?” На няколко пъти, Гуан Джун отишъл да търси работа вместо Бао Шуя, но се провалял. Въпреки това, приятелят му не се ядосвал, а даже го успокоявал:”Това, че не е станала работата, не е защото ти си дал грешно решение, а заради лошия късмет, недей се притеснява.” Гуан Джун 3 пъти заемал официален пост, но бил отпращан; Бао Шуя все казвал,че това не е заради липсата на способности у приятеля му, а заради липсата на хора, които да оценят Гуан. Гуан Джун вземал участие във войни, но своевременно се спасявал с бягство; Бао пак не му се присмял, а казвал, че това е защото приятелят му има възрастна майка.

По-късно, двамата започнали да се занимават с политика. По това време, в царство Ци царял хаос и наследниците на трона избягали в други страни. Гуан Джун влязъл в двора на един принц, установил се в царство Шу, а Бао Шуя останал в императорския дворец в царство Ци. Не след дълго, владетелят на Ци бил убит в безредици и тронът останал празен. Двамата принца, като научили тази новина, бързо тръгнали към Ци за да успеят да завземат престола. Двете групи се срещнали на средата на пътя, като Гуан Джун стрелял с лък срещу другия принц, но стрелата се забила в ризницата и не го наранила. По-късно, принц Сяобай, при който служил Бао, се възкачил на трона под името Ци Хуангун.

Новият владетел заповядал да убият принца в Шу, а да заловят Гуан Джун. Той искал да назначи Бао Шуя за пръв министър и да му помага в управлението на държавата. Но Бао смятал, че няма достатъчно способности за тази длъжност. Той с всички сили препоръчвал приятеля си:”Аз в никакъв случай не мога да се сравнявам с Гуан по отношение на управлението на държавата. Той е много добродетелен и лоялен, може да предложи нужната система за управление, а освен това е и добър военен стратег. Аз нямам никое от тези добри качества, затова мога да Ви предложа само Гуан Джун да Ви помага в управлението.” Владетелят не се съгласил:”Именно Гуан Джун тогава стреля срещу мен и за малко да ме убие; това, че още не съм го убил, от мен да мине, но как да го взема за мой министър?” Бао отвърнал:”Чувал съм, че умният предвидлив владетел не таи злоба. Особено в случая, постъпката на Гуан беше за да защити неговия принц. От това се вижда, колко той е верен на владетеля си. Ако Вие искате да подчините Поднебесната, няма по-подходящ за целта от Гуан. Вие трябва да го вземете.” Владетелят най-накрая отстъпил и поканил Гуан за свой министър.

Гуан Джун се върнал в Ци, станал министър, а Бао Шуя бил негов помощник. Под съвместното им управление, царство Ци станало най-мощното сред всички останали, като те се превърнали в негови васални княжества.

След като Бао починал, Гуан Джун плачел неутешимо на гроба му и въздишал, спомняйки си неговата непрестанна подкрепа и разбиране:”Аз служех на друг принц, който се провали, неговите подчинени бяха избити заради верността си; а аз се оставих само да ме арестуват. Но ти не ми се присмя, че нямам характер, макар да знаеше, че правя всичко заради едната слава. Аз съм роден от родителите си, но ти си този, който ме направи човек!”

Дълбокото приятелство на двамата е вече крилата фраза в Китай. Хората често използват тази метафора за да покажат дълбокото и безрезервно приятелство между двама души.