В Китай има една история, която всички знаят, тя е как Су У пасял овце. Тя описва, как той успява да се справи с много трудно положение, а в същото време има силен фолклорен характер.

    Су У живее през І в.пр.н.е. по време на династия Хан. Отношенията между управляващата Централнокитайската равнина националност Хан и малцинството Сионну са ту добри, ту лоши. През 100 г.пр.н.е. начело на Сионну застава ново коляно и династия Хан, за да изрази приятелските си намерения, изпраща Су У заедно със 100 души да занесат много дарове на Сионну. За нещастие, точно когато Су У вече бил привършил задачата си, сред Сионну избухнали вътрешни раздори. Цялата делегация, вкл. и Су У, били затворени, като им предложили да забравят Хан и да започнат да служат на Сионну.

    Отначало, Сионну се опитали да съблазнят Су У с предложения за висок пост и големи облаги, но Су У отказал. Като видели, че не могат да го убедят, решили да го прекършат. По това време била люта зима, навсякъде се стелела пелена от сняг на парцали. Су У бил затворен в една отворена яма, не му давали ни храна, ни вода, като се надявали, че така ще сломят волята му. Минавали ден след ден и Су У страдал в ямата. Ако ожаднеел, ядял сняг, ако огладнеел – дъвчел парче от халата му, направен от агнешка кожа. След много дни, Сионну се убедили, че въпреки че Су У бил на прага на смъртта, той все така не се съгласявал да им служи и решили да го извадят от там.

    Сионну се убедили, че по никакъв начин няма да разубедят Су У, но тъй като били възхитени от непреклонния му характер, не искали да го убиват. В същото време не искали да го оставят да се върне вкъщи. Тогава решили да го пратят да пасе овце покрай езерото Байкал в Сибир. Преди да тръгне, владетелят им му казал:”Тъй като не се познаваш за победен, то аз те пращам да пасеш овце. А когато овните родят агнета, аз ще ти разреша да се върнеш в Централната равнина.”

    След като се разделил с неговите сънародници, Су У бил изпратен до далечното езеро Байкал. Там, ако си сам, няма как да избягаш. Негови единствени спътници били жезъла му на посланик и малко стадо. Всеки ден той взимал жезъла и отивал да пасе овцете, като дълбоко се надявал, че все пак ще успее да се върне в родината си. Така се изтърколвали ден след ден, година след година, украсата по жезъла се напукала и паднала, а косата и брадата на Су У побелели.

    Су У прекарал 19 години до езерото Байкал. За това време, владетелят на Сионну, който заповядал това, вече починал, както и тогавашния хански владетел, а на престола имало нов император. Хан и Сионну отново се помирили и императорът изпратил хора да намерят съветника му и да го върнат в къщи.

    Су У бил посрещнат възторжено в столицата на Хан, като всички – от императорския двор до обикновените хора  изразили почитта си към него. След повече от 2000 години, тази история за високия и непреклонен дух на Су У е все още пример за китайците и е важен елемент от традиционната култура.