В най-известния исторически труд на древен Китай “Историческите записки”, неговият създател Съма Циен описва един изключително надарен и смел дипломат. Става дума за Йендзъ от царство Ци, живял през VІ в.пр.н.е. Историите, свързани с него, са разпространени в цялата страна. По-долу следва една история относно посещението му в царство Чу.

    Веднъж, Йендзъ бил изпратен в царство Чу. Владетелят на Чу научил, че пратеникът е с нисък ръст и решил да го разиграе. Той заповядал отстрани на голямата градска порта да направят една малка и да накарат Йендзъ да мине от там.

    Йендзъ веднага разбрал идеята на владетеля на Чу и с остри думи отказал:”Ако идеш в страната на кучетата, чак там можеш да минаваш през врати като за кучета; но аз сега съм в царство Чу и не би трябвало да минавам през кучешки врати.”

    Посрещачите, като чуват това, се видяли принудени да го оставят да мине през главната порта. Йендзъ помолил да се срещне с владетеля, който нарочно го попитал:”Толкова ли нямате някой друг в царство Ци, та теб точно изпратиха?”

   “Имаме си достатъчно хора в Ци, само в столицата има над 100 улици; ако хората вдигнат ръце нагоре, то ще закрият слънцето; ако си изтръскат потта, то все едно завалява дъжд. Хората вървят рамо до рамо, няма място да се разминат, как така да нямаме хора?”

    “Ами щом е така, защо точно теб изпратиха?”

Тогаз Йендзъ спокойно отвърнал:”Ние в Ци си имаме правило относно пратениците ни в чужбина: способните и умни хора ги пращаме при справедливите и добродетелни владетели; а глупавите и некадърните хора ги пращаме в държавите, дето не струват много. Аз съм най-глупавия и най-некадърния от всички придворни, та затова ме пратиха тук.” Думите на Йендзъ така поразили всички присъстващи и владетеля на Чу, че никой дълго време не продумал нищо.

    По-късно, Йендзъ отишъл още веднъж в царство Чу. Като чул за идването му, владетелят на Чу казал на съветниците си:”Йендзъ е най-талантливия и най-умеещ да води спорове човек от Ци. Сега той пак идва при нас и мисля да му се подиграя, вие имате ли някаква добра идея?”

    Един от чиновниците предложил:”Да го изчакаме да дойде и тогава ще накарам двама войника да вържат един човек и да минат пред Вас. Тогава Вие ще попитате: Кого сте хванали? Войниците ще Ви отвърнат: Човек от царство Ци. Вие пак ще попитате:”А защо сте го хванали? Войниците ще кажат: Защото е крадец.” Владетелят на Чу решил, че това е наистина добра идея и заповядал да направят нужните приготовления.

    Йендзъ пристигнал в Чу и владетелят го поканил на прием. Точно като пиели, двама войника довели един вързан човек при владетеля. Той ги попитал: Какъв е този човек и защо сте го вързали?”

    Войниците отвърнали:”Той е от царство Ци и е крадец.”

    Владетелят на Ци нарочно погледнал към Йендзъ и казал:”Вие в Ци май по природа сте крадци?”

    Йендзъ станал от масата и отговорил много сериозно:”Чувал съм, че има едно растение; ако го посееш в Ци, то дава много хубави плодове; а ако го посееш в Чу, въпреки че неговите листа и клони са все едно е пораснало в Ци, но плодовете му са много не вкусни. Причината за това е в различния климат и почва. Сега, този човек не е крал в Ци, но като дошъл в Чу, веднага се научил да краде, май е заради климата в Чу,а?”

    Като чул отговора на Йендзъ, владетелят на Ци много се ядосал и с горчива усмивка признал:”Аз първоначално исках да ти се присмея, а в крайна сметка ти ме осмя, аз наистина ти се възхищавам.”

    Има много подобни истории, свързани с Йендзъ и посещенията му в царство Чу. Чрез мъдростта си и хитроумни отговори Йендзъ успява да осуети заговори срещу него или неговото царство; неговата слава се разнася надалеч и той остава в историята като много известен дипломат.