В древността националност Хан от Централната равнина успява да се издигне като управляваща и започва непрестанни опити за регулиране на противоречията с околните етноси. Това става най-често чрез война, но също и чрез бракове, като целта е мир. С това е свързана и историята за Уан Джаодзюн.

През ¬ І в.пр.н.е. на власт в Китай е династия Хан. В югозападните райони на страната властва племето Сионну, в което между петте колена избухват раздори и най-накрая остават само 2 колена. Всяко от тези 2 колена се страхува, че другото може да потърси за съюзник ханския двор. Едните се наричат Хухансие и те отиват лично в столицата Чанан, като изразяват верността си към императора. Владетелят на Хан ги приема радушно, като им дава и много провизии и отряд войници да ги придружава на обратния път. В крайна сметка, с помощта на Хан, Хухансие обединява Сионну.

За да закрепят дружбата между двата народа за поколения напред, през 33 г.пр.н.е., Хухансие за трети път идва в Чанан и моли императора за скрепване на брачен съюз, като му дадат една от принцесите за жена. Императорът се съгласява напълно с тази идея, но от друга страна не иска дъщеря му да ходи при Сионну. Затова, той праща в двореца си пратеник да попита момичетата, коя от тях иска да стане жена на Хухансие.

Придворните дами са все избрани от народа красавици и след като влязат в двореца, те загубват свободата си. Въпреки че за тях всяко излизане от двореца е мечта, но никоя от тях не се съгласява да иде сред Сионну.

Според тогавашните правила, жените от двореца не могат да се срещат с императора, когато те решат, а трябва придворният художник да им нарисува портрет и императорът сам да си избере. За придворния художник това се превръща в източник на забогатяване, тъй като красавиците му дават подкупи, за да може да получат свиждане с императора. Една от красавиците, на име Уан Цян или още Уан Джаодзюн, била не само много умна и надарена, но и много честна и пряма. Тя никога не дава подкуп на художника, заради което той я намразва и никога не я нарисува, така че тя стои дълги години затворена в двореца.

Като чува за предложението на Сионну, заради собственото си щастие и бъдеще, както и заради мирното съществуване на двете националности, Уан Джаодзюн се съгласява да се омъжи за владетеля на Сионну. Тази новина много зарадва ханския император и решава да вдигне грандиозна сватба в Чанан.

Хухансие е много щастлив, че му е дадена за жена-хубавица, красива като небесно създание и решава заедно с нея да иде при ханския император да му благодари. Когато императорът вижда Уан Джаодзюн, той осъзнава, колко красива е тя и съжалява изключително много, но вече няма начин да я върне. Той отпраща младоженците, като им дава и много подаръци.

Облечена в красива червена дреха, възседнала бял кон, придружена от чиновниците на Сионну, Уан Джаодзюн напуска столицата и след дълъг път най-накрая достига до Сионну. Отначало, тамошният живот и се струва много различен, но тя упорито преодолява трудностите и постепенно свиква и заживява много добре.

Тя остава там до края на живота си и внедрява много елементи от ханската култура. Нейните деца наследяват волята и да продължат да полагат усилия за развитието на приятелските отношения между Хан и Сионну. В днешен Хуххот, столицата на Вътрешна Монголия има гробница на принцесата, която е построена от признателните Сионну в нейна памет. В течение на хилядолетия примерът на принцесата остава жив в сърцата на хората и е претворен от различни форми на изкуства.