Джан Хън е роден в околия Нанян, провинция Хънан, централен Китай. В детството си той старателно учи и умее да пише есета. Като е на 17 години, Джан Хън заминава от родния си край и отива в Чанан, днешен Сиан, столицата на много династии в китайската история. В Чанан, Джан Хън низследва историческите паметници, народния фолклор и състоянието на икономиката и обществото. Не след дълго време, надареният Джан Хън е избран за чиновник и няколко пъти поема ръководни места в различни градове, включително и в тогавашната столица Луоян.

Младият Джан Хън се интересува от естествените науки, особено от астрономията. Той не се интересува от ръководното място и два пъти подава оставка. За три години той изучава философията, математиката и астрономията, натрупва много знания и написва книги.

В династия Хан преди 2000 години, в Китай има много теории за космическата структура. Тогава в страната има три главни научни фракции, те са : Гантян, Хуентян и Суанйе, а Джан Хън е от фракцията Хуентян. Той счита, че небето е като едно яйце, Земята е жълтъка на яйцето, небето е по-голямо, отколкото Земята, Съществуването на небе и земя е според въздуха и воданта. Тогава тази теория е много прогресивна. Освен това, Джан Хън счита още, че преди разцеплението на небето и земята, всичко е хаос, а след разцеплението им, лекото става небе, а тежкото става земя. Небето е като субстанцията Ян, а земята-Ин, съчетаването им създава всичко живо на този свят. Джан Хън обяснява скоростта за движението на звездите с разликата в разстоянието. През последно време, науката показва, че скоростта за движението на звездите в Космоса зависи от разстоянието между тях и Слънцето. От тук може да се види, че обяснението на Джан Хън е рационално.

Джан Хън обръща внимание не само върху теоретичното проучване, но и върху практиката.  Той самолично изработва глобус, движен от вода, и сейзмограф с вятър. Изработеният от Джан Хън сейзмограф с вятър е първият уред за предсказване  на земетресение в света. През 138 г. Джан Хън го използва и успешно предсказва земетресението в Шанси. А изработеният от него глобус с вода е като сегашния глобус. Чрез него хората могат от дома си да разбират за ситуацията в Космоса.

Джан Хън наблюдава и анализира астрономичните явления. Според неговата статистика, в среден Китай може да се видят около 2500 звезди. Той счита, че Слънцето в различните времена на деня е едно и също. Защо тогава хората виждат през сутринта и вечерта Слънцето е по-голямо отколкото по пладне? Джан Хън счита, че това е заради греенето му . Ако лъчите са тъмни-слънцето се вижда по-голямо, а ако са светли-то като че ли е по-малко. Въпреки че неговото обяснение не е толкова всестранно, но е рационално.

Джан Хън не само е известен астроном, но и е известен литератор  и голям художник от периода на Източния Хан. Той е един от 6-те големи художници по това време. Според историческите материали,от целия му живот са останали 32 произведения в областта на науката, философията и литературата, от които произведението „Инсянфу” проявява позицията на Джан Хън за живота и ученето, произведението „Съсюанфе” описва Космоса и е най-ранното научнофантастично произведение в древен Китай. А произведенията „Тондзинфу” и „Синдзинфу” са представителни статии на Джан Хън и се разпространяват до сегашно време. В тези две статии, авторът описва природния пейзаж в градовете Сиан и Луоян и местния фолклор. Използуван е романтичен стил. Описването на цирковото изкуство е скъпоценен исторически материал относно древен Китай.