中国国际广播电台
Традиционната китайска
медицина има дълга история,
неотделима част от която са
много известни фармаколози.
През династия Мин през 16-ти
век, живее известен
фармаколог на име Ли Шъджън.
Той написва медицинска книга
под заглавие „Бенцаоганму”,
която е известна книга в
историята на китайската
фармакология.
Ли Шъджън е от
околия Ци, провинция Хубей,
която е известна с лекарствата
им. Бащата на Ли Шъджън е лекар.
Ли Шиджен още като дете и има
голям интерес към природата и
често отива в планините да
събира лекарства заедно с баща
си. След като се връщат в къщи,
ги обработват. Обаче, тогава
социалното място на лекаря е
много ниско. По тази причина,
неговият баща много иска Ли
Шъджън да учи и да се яви на
изпитите за държавни чиновници.
През 1531
година, 14-годишният Ли Шъджън
получава средната степен
чиновническа титла от изпитите.
Но в последствие, наследява и
развива делото на баща
си-проучва фармакологията и
лекува хората.
За да се стане
истински лекар, Ли Шъджън прави
обиколка сред хората и събира
много местни рецепти за
лекарства. Чрез внимателното
наблюдаване и безбройните опити,
той добре опознава различните
лекарства.
През 1551
година, Ли Шъджън вече е
известен лекар. Един път, синът
на императора Чу е болен и след
лечението на Ли Шъджън, той
оздравява. Във връзка с това, Ли
Шъджън е поканен да стане лекар
в императорския дворец.Но той
остава там по малко от една
година, защото смята, че в
императорския дворец той не може
да се осъществи желанието си за
лекуване на народа. Затова, той
подава оставка и се връща в
родния си край да лекува на
обикновените хора и да пише
трактата си по медицина.
В лечебната си
проктика, Ли Шъджън вижда, че
старите фармакологични трактати
не са толкова сигурни и точни,
дори и на места има грешки. Той
мисли, че това е важно дело,
свързано пряко с живота на
хората и трябва да го поправи.
Това го подтиква да напише един
нов фармакологичен трактат.
Когато Ли Шъджън е на 35
години,той започва да пише
фармакологичен трактат „Бенцаоганму”.
За написването
на този трактат, той прочита
около 800 медицински трудове,
компилира записките си и три
пъти редактира трактата си. В
процеса на писането, Ли Шъджън
мобилизира всичките сили на
своето семейство, неговите
синове, внуци и ученици участват
в работата за преписването,
рисуването и др.помощни
дейности. Чрез 30-годишни
усилия, в край на краищата, Ли
Шъджън написва огромен
внушителен фармакологичен
трактат „Бенцаоганму”, издаден
през 1578 година.
В трактата „Бенцаоганму”
има общо над 1,9 милиона
йероглифа. Той се дели на 16
части, 60 теми и 50 тома, в
които са избрани 1892 вида
лекарства и над 11000 рецепти.
Едновременно с това, в него още
има над хиляда илюстрации, които
показват нагледно различни
лекарства. Това е от полза за
разпознаването на конкретните
лекарства. Значението на този
трактат е огромно и
разнообразно. Първо, Ли Шъджън
прави научна класификация на
различните лекарства, което е
направено от европейските учени
и чак през 1741 година с около
200 години по-късно от Ли
Шъджън. От друга страна, в този
трактат Ли Шъджън поправя и
разяснява грешните рецепти от
старите книги и увеличава ново
съдържание. По негово време се
развива Даоизма навсякъде и в
медицинската област се
разпространяват суеверия. Ли
Шъджън с простата си научна
позиция остро критикува тези
фалшиви идеи.
През целия си живот, Ли Шъджън
обобщава опита от използването
на лекарства сред китайците през
няколко хиляди години и написва
този огромен трактат „Бенцаоганму”.
С неговите подвизи,
фармакологията на древния Китай
се развива на високо ниво и Ли
Шъджън става най-великият
фармаколог в древното общество.
След това, трактатът „Бенцаоганму”
много пъти е преиздаван и се
разпространява и в Япония. А във
Великобритания, Франция,
Германия и други страни също има
преводи на тази книга. От 17-ти
век, трактат „Бенцаоганму” се
разпространява из целия свят и
стана един от главните
материали за изучаването във
фармакологията в света.
|