Традиционната китайска медицина има дълга история, неотделима част от която са много известни фармаколози. През династия Мин през 16-ти век, живее известен фармаколог на име Ли Шъджън. Той написва медицинска книга под заглавие „Бенцаоганму”, която е известна книга в историята на китайската фармакология.

    Ли Шъджън е от околия Ци, провинция Хубей, която е известна с лекарствата им. Бащата на Ли Шъджън е лекар. Ли Шиджен още като дете и има голям интерес към природата и често отива в планините да събира лекарства заедно с баща си. След като се връщат в къщи, ги обработват. Обаче, тогава социалното място на лекаря е много ниско. По тази причина, неговият баща много иска Ли Шъджън да учи и да се яви на изпитите за държавни чиновници.

    През 1531 година, 14-годишният Ли Шъджън получава средната степен чиновническа титла от изпитите. Но в последствие, наследява и развива делото на баща си-проучва фармакологията и лекува хората.

    За да се стане истински лекар, Ли Шъджън прави обиколка сред хората и събира много местни рецепти за лекарства. Чрез внимателното наблюдаване и безбройните опити, той добре опознава различните лекарства.

    През 1551 година, Ли Шъджън вече е известен лекар. Един път, синът на императора Чу е болен и след лечението на Ли Шъджън, той оздравява. Във връзка с това, Ли Шъджън е поканен да стане лекар в императорския дворец.Но той остава там по малко от една година, защото смята, че в императорския дворец той не може да се осъществи желанието си за лекуване на народа. Затова, той подава оставка и се връща в родния си край да лекува на обикновените хора и да пише трактата си по медицина.

    В лечебната си проктика, Ли Шъджън вижда, че старите фармакологични трактати не са толкова сигурни и точни, дори и на места има грешки. Той мисли, че това е важно дело, свързано пряко с живота на хората и трябва да го поправи. Това го подтиква да напише един нов фармакологичен трактат. Когато Ли Шъджън е на 35 години,той започва да пише фармакологичен трактат „Бенцаоганму”.

    За написването на този трактат, той прочита около 800 медицински трудове, компилира записките си и три пъти редактира трактата си. В процеса на писането, Ли Шъджън мобилизира всичките сили на своето семейство, неговите синове, внуци и ученици участват в работата за преписването, рисуването и др.помощни дейности. Чрез 30-годишни усилия, в край на краищата, Ли Шъджън написва огромен внушителен  фармакологичен трактат „Бенцаоганму”, издаден през 1578 година.

    В трактата „Бенцаоганму” има общо над 1,9 милиона йероглифа. Той се дели на 16 части, 60 теми и 50 тома, в които са избрани 1892 вида лекарства и над 11000 рецепти. Едновременно с това, в него още има над хиляда илюстрации, които показват нагледно различни лекарства. Това е от полза за разпознаването на конкретните лекарства. Значението на този трактат е огромно и разнообразно. Първо, Ли Шъджън прави научна класификация на различните лекарства, което е направено от европейските учени и чак през 1741 година с около 200 години по-късно от Ли Шъджън. От друга страна, в този трактат Ли Шъджън поправя и разяснява грешните рецепти от старите книги и увеличава ново съдържание. По негово време се развива Даоизма навсякъде и в медицинската област се разпространяват суеверия. Ли Шъджън с простата си научна позиция остро критикува тези фалшиви идеи.