Изчисляването на отношението на дължината на длъжността към диаметъра, т.е. числото П е много важна и трудна тема в математиката. В древен Китай много математици обръщат внимание върху изчисляването на тази величина, а постиженията на Дзу Чунджъ, който живее през 5-ти век, са голям напредък в тази област. Дзу Чунджъ е голям математик и астроном в древен Китай. Той е роден през 429 г. в Дзянкан /сегашния гр.Накин, провинция Дзянсу/ В неговия род от едно време се занимават с изследвания по астрономия. Поради това, той от малък е под влиянието на математиката и астрономията. През 464 г., Дзу Чунджъ е на 35 години и започва да изчислява  числото П.

Преди Дзу Чунджъ, има един китайски математик, който се казва Джан Хуей. Той намира научния начин за изчисляването на числото П, който се нарича „Гъюншу”. На тази основа, Дзу Чунджъ чрез упорити усилия и безкрайно изчисляване, в край на краищата получава най-близката величина за числото П.

След повече от хиляда години, чуждестранен математик постига  същата  величина за . Обаче, в сравнение с китаеца Дзу Чунджъ, закъснява с над хиляда години. В памет на отличния принос на Дзу Чунджъ,  някои чуждестранни математици предложиха П да се нарича „Числото Дзу”. Освен този принос, Дзу Чунджъ и неговият син успяват да разрешават въпроса за изчисляването на площта на сфера. След над хиляда години, италианският математик Кавалири намира същия принцип, който се нарича на Запад теорията „Кавалири”. За да се отбележи огромния принос на Дзу Чунджъ и неговия син, математиците го наричат „Принципа Дзу”.

Постиженията на Дзу Чуонджи в математическата област са само една част от науката на древен Китай. Фактически, преди 14-ти век, Китай е една от най-развитите държави в света в математическо отношение. Например, през 13-и век в Китай вече има начин за разрешаването на линейно уравнение на 10-та степен. А в Европа, през 16-и век е само поставен начин за разрешаването на линейно уравнение от 3 степен.