Фамилията на Лаодзъ е Ли. Той е от царство Чу от периода на Пролетите и есените /770-476 г. пр.н.е./ Казват, че той не бил висок на ръст, с дълги уши и глеми очи. Той бил управител на книгохранилище през династия Джоу. Поради това, той е голям ерудит и е известен сред хората. Конфуций като млад специално посещава Лаодзъ и се учи от него. После, Лаодзъ вижда, че династия Джоу запада и заминава от столицата Луоян. По пътя към Югугуан, той написва трактата „Даодъдзин”в два тома. След това, той заминава извън границата, качен на черно рогато животно. Никой не знае, къде отишъл той. Някои казват, че Лаодзъ бил тогава на 60 години, а други считат, че на над 200 години. Общо казано, той е живял дълго време.

Трактатът „Даодъдзин” се нарича и „Лаодзъ”. Съдържанието му е много богато. Този трактат е важно културно наследство,останало от древен Китай. Лаодзъ е материалистичен идеолог. В Китай, Лаодзъ е първият, който въвежда пътя „Дао” във философията. „Дао” на китайски има значение като път и по онова време хората го счита като закон. Лаодзъ наблюдава природата и отношенията между хората и дава ново значение на „Дао”. Той счита, че „Дао” е най-истински и реален и е източник на всичките неща.

Трактатът „Даодъдзин”се характеризират с простите материалистични мнения, което е отличителната част на философските му идеи. Лаодзъ счита, че всяко нещо не е изолирано, то се свързва с други неща. Всичките неща  съществуват и се свързват взаимно.

В трактата, Лаодзъ разяснява теорията за промяната на всички неща и счита, че доброто и лошото може да се променят, в лошото съществува доброто, а в доброто има лошото. Той посочва, че от малки семки могат да порастат дървета, а прашинките могат да се използват в строителството на висока сграда. Той посочва още, че не бива да се страхуваме от трудностите, само ако полагаме непрекъснати усилия,  трудностите ще се преодолеят и ще извършим велики дела.

Лаодзъ е против войната. Той посочва, че на земята, където е имало военен лагер, не може да расте нищо, а след войната, непременно има природни бедствия.

 Лаодзъ описва идеалното общество по следния начин: държава не е голяма, народът е малоброен,  въпреки че има оръжия, не ги използват. Хората ядат добре, обличат се красиво и живеят удобно.

Философските идеи на Лаодзъ заемат важно място в китайската философска история и оказват голямо влияние на следващите идеолози и социални реформисти.