Когато говорим за китайската традиция и култура, задължително трябва да се спомене един човек. Това е Конфуций. През 70-те години на миналия век, един американски учен написа списъка на стоте най-известни дейци в историята на човечеството, в който Конфуций заема пето място след Исус Христос и Сикиамуни. А сред китайците, Конфуций заема първо място. Всеки от китайците е повлиян от него.

Конфуций е един от най-великите философи в света и създател на китайското конфуцианско учение. През повече от 2000 години, конфуцийските идеи  се проявяват не само в областта на политиката, икономиката, културата и пр., но и в действията и морала на всички китайци. Дори и някои чуждестранни учени считат, че конфуцианските идеи са религиозните идеи на Китай. Фактически, конфуцианското учене е само едно от различните учения в древен Китай, то е едно от философските течения, а не е религия.Конфуцианските идеи оказват голямо влияние не само на китайската култура, но и на някои азиатски страни. Понастоящем, китайските емигранти се разпространяват из целия свят, може да се каже, че идеите на Конфуций  влияят не само в Китай и азиатските страни, а из целия свят-там, където има китайци.

Конфуций е роден през 551 г. пр.н.е. и почива през 479 г. пр.н.е. Родният му край се намира в източната част на провинция Шънду. Името на Конфуций е Кончиу, а „Конфуций” изразява уважението на хората към него.

Конфуций живее в периода на Пролетите и есените. В този период е разрушена обединената структура на държавата и са създадени различни царства. Конфуций живее в царство Лу, чиято култура се развива най-бурно в тогавашния период.

Въпреки че през целия си живот, Конфуций не достига голям пой, но той е виден ерудит. Конфуций преподава на учениците си в обем на някакви дребни подаръци. Той пропагандира политическите си идеи и теорията си сред последователите си. Казват, че неговите ученици са 3000 души, от които някои стават големи ерудити. Те приемат и развиват идеите на Конфуций и ги разпространяват.

Защо Конфуцианството винаги е начело във феодалното китайско общество? Този въпрос не може да се обясни ясно наведнъж. Общо казано, това учение отговаря на интересите на властващите и е от полза за обществената стабилност и за стимулиране на общественото развитие. Конфуций счита, че ако подчинените не слушат управляващите или син не почита баща си-това е голямо престъпление. Според неговата теория, владетелите трябва добре да управляват държавата, а обикновените хора трябва да са верни на управителите си. Един човек има различни статути, обаче, независимо, дали е син или баща, господар или подчинен, всички трябва да зачитат този принцип, само тогава държавата е стабилна и животът на хората е спокоен.

В началото, Конфуцианство не е главното учене в страната. През 2-ри век пр.н.е. Китай е могъщ, силен и обединен с централна структура. Властоимаците осъзнават, че теорията на Конфуций е от полза за защита на стабилността на феодалното общество и решават Конфуцианство да стане официален мироглед на държавата.

В трактата „Луню”са записани идеите и думите на Конфуций. Главното му съдържание са цитатите на Конфуций и диалозите между него и учениците му. В древен Китай, този трактат се нарича като „Библията” на Запада. Една китайска поговорка казва, че ако се научи половината от „Луню”, може да се управлява държавата.

Фактически, този трактат не е само като учебник, богато  съдържание, жив език. Навсякъде в съчинението може да се види блестящия ум на автора. В него Конфуций дава идеите си за обучението, музиката, пътешествията, приятелските отношения и пр. В тракта пише, че ученикът на Конфуций го пита: Ако в управлението на държавата, трябва да се премахне нещо от армията, зърнените храни и народа, кое избирате Вие? Конфуций, безда се замисли, отговаря-армията.

Ученето на Конфуций е с богато съдържание, и голяма част от което и до сега все още притежава голяма ценност. Много думи в трактата му често се използват от съвременните китайци. Например: „ Сред трима души, един е моя учител”.Това значи, че във всеки човек има нещо добро, хората трябва да се учат един на друг.