Мъндзъ е велик идеолог от периода на Воюващите царства от 3 до 5-тия век пр.н.е. и е един от главните представители на конфуцианството.

 Името му е Мън Къ. Той живее през 4-тия век пр.н.е. в царство Дзоу.  Мъндзъ възприема и развива конфуцианските идеи и създава цялостната си идеологична система, което оказва голямо влияние на последователите му. Той е наричан  „Мъдрец” след Конфуций.

Въз основа на развитието на конфуцианството, Мъндзъ създава своята политическа система, с цел да се смекчават противоречията и да се защищават дълготрайните интереси на феодализма.

Мъндзъ счита, че „хората на умствения труд управляват, а хората на физическия труд се управляват ” и съставя цялостния режим по различните степени. Успоредно с това, той счита, че отношенията между управляващите и подчинените им са като отношенията между родители и деца. Той изисква господстващите хора да се грижат за подчинените им като родителите към децата си, а от друга страна, и подчинените трябва да се отнасят към господстващите хора като синове.

 Мъндзъ обобщава опита през периода на Воюващите  царства и създава теорията с демократичен характер „на първо място-народа, второ-държавата трето-императора”. Мъндзъ счита, че отношението към народа има голямо значение за развитието на държавата. Той обръща голямо внимание върху загрижеността към народа и с известни исторически примери акцентира върху този ключов проблем, свързан пряко със съдбата на държавата.

Той добре съчетава теорията с политиката и подчертава, че моралът е корен на развитието на политиката. Той посочи: „Нещата от под небесната се коренят в държавата, а тези от държавата-в семейството, тези от семейството-в човека”

Мъндзъ счита, че моралната сфера се дели на четири аспекта, т.е. хуманност, справедливост, ритуалност и ум, от които хуманността и справедливостта са по-важни, отколкото другите два аспекта. Той смята, че ако човек може да разреши отношенията си с другите хора по принципа на хуманността и справедливостта, стабилността и обединението на феодалното общество ще бъдат гарантирани.

  За да разясни произхода на моралните критерии, Мъндзъ поставя идеите за това, че човек по природа е добър и счита, че въпреки че работата и мястото на хората са различни, но характерът им е един и същ.

  В идеите на Мъндзъ се  отделя голямо значение на развитието на политиката, идеите, културата, моралната традиция на различните общества в китайската история. Въпреки това, в неговото общество, тези идеи не се приветстват от владетелите.

Мъндзъ прави обиколка из различните царства, за да разпространява своята теория за „хуманност и справедливост”. Той посещава царствата Уей, Ци, Сун, Тан и Лу, за да пропагандира своите идеи. Обаче, тези царства искат да обединят държавата само с въоръжени сили, а не с идеите на Мъндзъ като „хуманност и справедливост”.

В края на краищата, Мън Дзъ преподава идеите си и написва заедно с учениците си трактата „7-те статии на Мъндзъ”, в който са записани главните разговори и дискусии на Мъндзъ с представителите от различните учения. Това показва, че той добре изследва и развива конфуцианството като голям идеолог. Съдържанието на трактата е изпълнено с истинското чувство, разясненията са ясни, думите са остри и цветисти, дори и ругатни. След няколко хилядолетия, хората все още могат да почувстват особения характер и живия образ на един голям идеолог. Ето защо, след няколко хилядолетия, трактатът „Мъндзъ” продължава да е безкрайно привлекателен за хората.