Битката при Байдзю

中国国际广播电台

      Царство У и Чу съществуват през VІ в.пр.н.е. през епохата на Пролети и есени. Те си оспорвали властта и в продължение на 70 години, между 584 и 514 г.пр.н.е., те на няколко пъти провели огромни по размах сражения помежду си. През 515 г.пр.н.е. принц Гуан от царство У завзел престола и се нарекъл владетел на У под името Хъ Лю. След като се качил на престола, той решил да подчини цялата Поднебесна. Той развива икономиката и обръща голямо внимание на напредъка във военното дело. Той назначава за генерал великия стратег Сун У, който преподава военно дело. В резултат, царство У се превръща в силна държава с мощна армия.

      Царство Чу се намира на юг и е погълнало най-много княжества и царства към себе си в историческо отношение. Но когато през 516 г.пр.н.е. на престола се възкачва владетелят Джао, поради развала във вътрешната политика, а и неспокойните околни царства Тан и Цай, силите на Чу започват да отслабват постепенно. През 512 г.пр.н.е. владетелят на У Хъ Лю, след като премахва присъединените към Чу малки царства Сю и Джуну, решава да се възползва от положението и да нападне с всички сили царство Чу.

      Сун У смята, че Чу е все пак по-голямо от У и населението му е по-многочислено и въпреки че вътре в него се е появило отслабване, но военните му сили са пак по-големи. Царство У няколко последователни години водело войни, в които хвърлило големи военни сили. Затова, Сун У предложил да поизчакат малко за по-добра възможност. Освен това, той предложил армията на У да се раздели на 3 крила, които последователно да нападат Чу.

      Владетелят на У приел предложенията на Сун У. През определено време, армията на Ч изпращала един отряд да напада покрайнините на Чу. Владетелят на Чу не се замислял, дали това е истинска или привидна атака и винаги изпращал огромни войски да отвърнат на нападението. Винаги, когато се появявали войските на Чу, тези на У бързо започвали да отстъпват. Когато войските на Чу се връщали от границата, второто крило на У пак нападало. Така продължило цели 6 години, което изтощило неимоверно армията на Чу, а и тя претърпяла големи загуби и редиците и значително оредели.

      През 506 г.пр.н.е., У решило, че моментът за решително нападение над Чу е настъпил. Понеже, по това време бойните сили на Чу все още били повече от тези на У, то главният предводител Сун У решил да използва стратегията на бърза война. Той избрал няколко хиляди души за елитен отряд и заповядал войската да се придвижи бързо, като се разположи на гъсто по границите на Чу.

      Владетелят на Чу, който нямал никаква подготовка за подобни действия, като научил новината, веднага изпратил генерал Жан Уа и Шън Игъ да поведат цялата армия на царството. Двете армии се сблъскали в местността Байдзю (в днешна Хубей). Шън Игъ предложил на Жан Уа следното: Жан Уа да поведе основните сили в директно нападение, а той самият с останалата част от войниците да отиде в тила на врага и след това да нападнат от двете страни и така да унищожат от раз войската на У. Това бил добър начин да се разбие У. Жан Уа отначало също се съгласил с тази идея.

      Но след като Шън Игъ повел една част от войниците, Жан Уа се вслушал в клеветите на подчинените му, че при победа, ще се окаже, че Шън Игъ има по-голяма заслуга, затова самоволно променил целия план на действия и без да се подготви добре, повел армията на Чу в директно нападение. В резултат, Шън Игъ като узнал за превеса на армията на Сун У над тази на Жан Уа, се забързал да се връща обратно. Но армията на У, под ръководството на Сун У, обградила отвсякъде войската на Шън Игъ. В безизходица, Шън Игъ наредил на подчинените си да отсекат главата му и така да занесат съобщение на владетеля на Чу. След като научил за разгрома над предните линии на армията си, владетелят на Чу, пренебрегвайки протестите на министрите си, както и пораженията над армията и народа, тайно избягал заедно с няколко души от семейството му. След като тази новина достигнала до армията, тя веднага се разпаднала и войските на У влезли в столицата на Чу. По-късно, първият министър на Чу Шън Баосю също избягал в съседното царство Цин. Той уговорил Цин да нападне У и чак тогава, армията на У се оттеглила от Чу.

      Битката при Байдзю е блестящ пример от китайската военна история за победа на по-малочислена над по-многочислена армия, както и на удържане на бърза победа. В началото на битката, У е имало само 30 000 войника, а Чу – 200 000, но Чу не предприело правилната стратегия и така претърпяло поражение.